Ясен Антов – виден журналист, писател, петешественик. Класическо възпитание и строга семейна йерархия.

С кака лъскахме обувките на цялото семейство. Няма срамна къщна работа. На тази семейна снимка от 1933 г. съм на 4 години, заедно със сестра ми Лиляна (на 6 год.), с майка ми Юлиана и баща ми Петър Антов. Подстриган съм по тогавашната мода за малки момчета… Баща ми живя до 85 год., а майка ми – до над 90, и до края запазиха осанка и дух.

Майката на Ясен Антов е македонка, родена в Куманово, баща й е бил търговец и е имал връзки с македонските комити. Тя е първото момиче в града, което завършва Българския девически пансион в Солун.

Когато се връща, старейшините на града я посрещат като първата българска учителка в града. Хвърлят я обаче в затвора след неуспешни опити да я приобщят към сръбската кауза. На един Петровден я пускат на свобода в чест на именния ден на крал Петър. После тя се прехвърля в България, среща баща ми и се женят. Майка ми цял живот е била учителка, включително в циганския квартал в Коньовица.

Баща му, държавен чиновник, обожавал руския дух, но е бил почитател и на германската деловитост и ред.

Почти ме принуди да уча немски и у нас започна да идва фрау Адлер, която вместо “часовник” казваше “чесновник”, а ние със сестра ми се опитвахме да я убедим, че не е “чесновник”, а “чеснов лук”. В ранните години учехме и пиано при г-жа Евгения Русева – Попова, майка на композиторката Зорница Попова. Аз обаче не станах музикант, предпочитах със сестра ми да играя тенис в офицерския спортен клуб.

Ясен Антов е роден на Петровден, но не е кръстен Петър. Като запален турист баща му е обикалял нестандартните места по планините. Когато е бил в района на Плана планина и Урвич, чул от местните селяни в Кокаляне легендата за цар Ясен. Той е бил бранител на Урвичката крепост – последната, преди турците да влязат в София.

Решил да ме кръсти Ясен, за да съм смел като този цар. Навремето това име не беше популярно – бяхме само трима Ясеновци в регистъра на София. Със сестра ми празнуваме имен ден на Цветница и за мен това е празник, по-важен дори от рождения ми ден.
Израснал съм в улегналия живот на стара София – цялото семейство задължително се събираше на обяд и на вечеря. Ходехме в официални дрехи на неделен концерт в градската градина. Играех си в района на улица “Иван-Асен II”. Завърших Пета софийска мъжка гимназия, след което право в Софийския университет. Като студент бях спортист – гребец, планинар, скиор, даже състезател по плуване.

Синът му Траян е журналист във в-к “Спорт”, където и Ясен Антов е работел известно време.

Така, както татко ме заведе за пръв път на Черни връх, когато бях във второ отделение, и аз се опитах да запаля сина си за каузата на туризма. Е, не го влече, макар че е скиор.

Кой е той?
Ясен Антов е журналист и писател, автор на десетки книги с художествена проза, пътеписи и публицистика. Започнал е работа на 19 години от най-ниското стъпало в журналистиката. Стигнал е до поста главен редактор на вестниците “Поглед” и “Ехо”. Пише в “Стършел” едни от най-добрите хумористични разкази, за които е отличен с награди. Водещ е на предаването за пътешественици “Гъливер” по РФИ.