„Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето”.
Еклесиаст
Още от утробата ние рисуваме пътя и бъдещия живот на нероденото си дете. Кроим планове, предричаме му звездно бъдеще... А имаме ли време да помислим за малките неща, които изграждат детските години от първия ден на белия свят? Трудно е да се каже, може би - не! Погледнете небето, природата, света. Вдишайте, издишайте. Пак помислете. Да бъдеш родител е тежка задача, отговорна. Нямаме право на грешки. Откъде идва игривият дух на детството? Новороденото го носи в себе си, сигурно е кодирано с този дух на щастие. Нека не сме ние тези, които го лишават от удовлоствието да се наслаждава и опознава чрез дълги игри всичко, което го вълнува.
Рецепта за консервиране на деца
Съставки:
1 чаша поле
Десетина деца
6 кучета (по възможност кутрета)
1 поток
50 кг камъчета
Начин на приготвяне:
Изсипете в полето децата и кучетата. Разбъркайте добре. Изсипете потока върху камъчетата, докато леко се разпени. Изсушете. Сервирайте горещо мляко и прясно изпечени курабийки.
Контрастът между тази и съвременната рецепта за детството е много потискащ: в нея се говори само за ограничения.
В детската градина е спокойно и приятно. Няма шумни сцени, рядко стават конфликти, но е отегчително. Навсякъде се говори, че играта е жизненоважна, особено свободната игра, но какво виждаме? Децата се мотаят безцелно, захващат за малко едно, после се прехвърлят на друго. Сякаш са в постоянно състояние на изчакване. Истинската игра е дълбока, сериозна, поглъщаща и носи удовлетворение. Активното детство, в което има достатъчно възможности за игра, осигурява многообразно арзвитие на детето и е изключително богат ресурс, от който то ще черпи до края на живота си. Точно както слънчевата светлина осигурява на тялото жизненоважни елементи, така и качествената игра в детството е като природен витамин, необходим за цялостното ни усещане за благополучие. Поляризираното ни общество (в което правим две неща: илиработим, или се забавляваме) е изгубило игривостта. Съзнателно или не, ние налагаме на децата си собствените си стандарти. Фактът, че играта е изчезнала, не е нещо, с което да се гордеем.
Неумолимият натиск, който оказваме върху децата да се „образоват” от все по ранна възраст, поглъща все по-голяма част от времето, необходимо им за игра.
Цената на ускоряване на детското развитие, на постигането на „прекалено много прекалено рано” може да е преждевременното и рисковано превръщане на децата във възрастни, съпроводено с претоварване. Можем ли да изискваме детството да бъде върнато на нашите деца? Либи Първс пише:
Ако на едно съвсем малко дете му дадат пясък, вода и кофа, то самичко ще се занимава с физика, математика, съпротивление на материалите, дизайн, хидравлика и езици (ако е започнало да бърбори). Детето, което заравя непослушното мече надолу с главата, се занимава с етика и драма; когато се изправи и излее кофата с вода на главата си, то прекрасно се упражнява в областта на комедията…
Храна за размисъл: благоденствието на децата
Великобританската фондация за психическо здраве публикува доклад, озаглавен „Широката перспектива”. Той прави обзор на повече от хиляда наблюдения върху проблемите, свързани с емоционалното развитие и умственото здраве на децата и младите хора през последните три години във Великобритания. Докладът заключава, че „децата не се развиват добре емоционално, не са достатъчно устойчиви и не са способни да се справят с възходите и спадовете в живота”. Съкращаване на времето за игра и силното ударение върху ранното учене оставят на децата много малко време за емоционално развитие.
Сали Дженкинсън
