Спомням си как Иван – синът на моя приятелка, малко преди петия си рожден ден се разболя и много тъжен от факта, че партито се проваля, въздъхнал и казал: “Този рожден ден се счупи!” Толкова образно и естествено по детски гениално го е изрекъл!


В тази връзка един рожден ден на Раши направо шумно се е разбил, а споменът за това разби и мен. Причината била простичка – просто са забравили за рождения й ден. За да не ви става прекалено тъжно – спокойно! Празнували са го! Пет-шест месеца обаче по-късно…

Има родители, които снимат бебето още преди да се е появило. Някои рамкират снимката от видозона, на която принципно нищо не се вижда. Важното е, че там някъде в черно-бялото е тяхното бебе! Нищо, че още си няма ясни контури, то вече е в рамка. Да не говорим какво се случва, когато се роди… На тази снимка е на 15 минути, тук е в болницата с мама, тук е на изписването, тук е за първи път в креватчето си… Има такива родители!

Има и други!
“Родила съм се едно такова ревящо, червено, сбръчкано – едно много грозно бебе. Даже баща ми казал: “Нали си е наше, ще го гледаме...” Затова и не са ме снимали – за да не се нанасят травми.”


Месеци по-късно случайно минал “добрият ловец” на кадри и снимал бебето. Добре че е станало така, защото в противен случай сега нямаше да има какво да публикуваме в списанието.
“Един ден приятел на майка ми се отбива да я види. Тя е художник и той е бил човек на изкуството, имал е фотоапарат и като ме видял, веднага поискал да ме снима. А тя казала: “Как това грозно бебе ще го снимаш?”, а той: “Как ще е грозно?! Прекрасно е детето!” Първите ми снимки са от него.
Родила съм се в София, в Майчин дом... Майка ми е слабичка, има спортна фигура и бременността не й е личала толкова много. Като отивала да ражда, акушерките говорели: “Тя, горката, в 6-и месец ли ще ражда?” Мама ме е родила на 6 ноември 1979 г. Аз съм второто дете. Интересно се е получило с рождените дати на мен и на брат ми – аз съм на 06. 11, а той на 11. 06, аз в 6.45 вечерта, той в 6.45 сутринта. Абсолютните противоположности… Такива сме си и в действителност. Той – винаги затворен, сърдитковец, не много общителен. Дървен философ – все всичко знае... Даже ме лъжеше няколко години, че е извънземно. Бил се появил като семчица в супата на майка ми и тя го изяла и затова го е родила. И аз две-три години му вярвах.

Първи стъпки в киното
“Аз пък бях много общително дете и все дъра-бъра… Веднъж в супермаркета, купувайки кисело мляко, заговорих един човек, който се оказа кинорежисьор. Бях на девет години, когато ме поканиха да се снимам във филм! Даже и брат ми го огря! Филмът беше музикален, нещо като клипове върху опери, а режисьорът беше Христо Христов.”
Начинът, по който Раши е получила първата си роля, е забележителен. Още по-забележителна обаче е първата й роля!
“Аз бях закланият “ – царьевич Дмитрий! Мъжка роля, защото имах прическа точно като руски царевич – бретон като каска.
Втора роля – по-женска! Бях в VI клас и изиграх една арфистка – дъщеря на посланик. Започнах в киното и дотук бях.”

Прилики и разлики
“С брат ми имаме малка разлика – година и пет месеца. Майка ми и баща ми са ни гледали в едно ателие над апартамента на баба ми в Лозенец. И тя, като истински отдаден на изкуството художник, е рисувала 23 часа в денонощието. Твърди, че ме е гледала, но си мисля, че баща ми е отнасял по-тежките грижи...
Той по образование е инженер, но по душа е артист и винаги ме е забавлявал. Ако е имало игри... аз си спомням само баща ми. Когато съм ревяла, пак той ме е разсмивал. Винаги се правеше на чужденец, говореше на различни езици. Точно като куклен актьор... Даже ми е напомнял Кръстьо Лафазанов. Мисля, че и от двамата ми родители съм взела... Дано по-доброто да съм взела, но май и лошото съм отнесла. И двамата закъсняват, и аз закъснявам. Артистизмът може би е от баща ми, въпреки че и майка ми е човек на изкуството, но тя е по-стеснителна, обича да се затваря в рисуването...“
Дотук с приликите и разликите! Сега отваряме книгата за оплаквания. Макар и с усмивка, Раши има какво да каже по въпроса за първото и второто място.

Първото ВТОРО място
“Дали съм наследила рисуването от мама? Честно казано, родителите ми обърнаха повече внимание на брат ми. Някак си по-смели му бяха първите стъпки: “О, я, Влади може да рисува!” И аз останах на втори план, мен никой не ме забелязваше, пък и аз се свивах. А винаги тайно рисувах отзад в тетрадките. Чак много късно майка ми забеляза това и каза: ”Абе, ти всичко, което рисуваш, гледа...” В смисъл, че има живот. Докато брат ми рисуваше по натура – цветя, вази... А аз моите фантазии...”

Второто ВТОРО място
“Тъй като брат ми ме е изпреварил с това свое извънземно потекло , аз си представях, че един ден ще направя нещо Голямо! Най-вече исках да спася света! Помня в училище първите години бях толкова тихо дете, че дори за мен нямаше мнение в дневника.. И все си мислех, че един ден, без учителите да подозират, ще се случи някакъв катаклизъм и тогава аз ще изляза и ще спася класа! Много исках да се окажа уникална, да мога да направя голямо добро. Мечтаех да бъда значима, не само брат ми да е извънземно. Пак съм била на второ място.”

Третото ВТОРО място
“Винаги последна ме вземаха от детската градина. Просто се молех поне да съм предпоследна. А живеех срещу детската градина...“

Четвъртото ВТОРО място
“Помня един тъжен рожден ден – 10-ия. Почти ме бяха забравили. Имах урок по пиано и след това денят мина. Все ми казваха: “Айде, бе, после ще го празнуваме.” Наистина го празнувах, но на 6 май – след 6 месеца! Оттогава обичам да си празнувам и половинката на рождения ден.”
Какво му е толкова лошото на второто място? Аз намирам по-привлекателна позиция именно второто място, защото ИМАШ КАКВО ДА КАТЕРИШ!
Като малка Раши е свирила на пиано, ходила е на балет, на солфеж. Кандидатствала е в НАТФИЗ за куклена актриса, но я приели за драматична. Не е обичала да пее, сега пее в хора на Руската църква…Освен това съчетава и телевизия, и радио, и театър… Няма да пропусна клишето да я попитам: каква си мечтаеше да станеш?
“В детската градина все ни задаваха този въпрос. Като стигнеха до мен, гледах да измисля нещо, което не са го казали другите. И отговарях: майка!”
Прекрасен финал!