Един от най-интересните обичаи, свързани с първата година от живота на детето, е неговото подстригване. То е наречено в българската народна култура “стрижба”. Няколко дни преди определения ден, който трябва да е празничен, майката поканва кръстника на детето, неговия вуйчо или някой друг много близък роднина. Сред всички европейски народи се препоръчва първото подстригване да не се прави от родителите му. Този, който ще извърши обреда, трябва да приготви голям подарък – дрехи или някаква вещ. В деня на събитието в къщата на детето се подрежда богата трапеза и затова добре е обичаят да не се планира за периода на постите. В средата на масата е украсена с фигури от тесто и горена захар бяла погача, върху която се поставят чаша с мед, три класа ръж, стрък босилек и перо от птица. До погачата кръстникът оставя шапчица, която е купил за своя кръщелник.


Самото подстригване на косата е магичен ритуал. В общия вариант на провеждане обичаят съдържа определени моменти. В дясната си ръка кръстникът държи съвсем нови ножици, които трябва да останат за сватбата на детето, а в лявата – ръжените класове, босилека и птичето перо, направени на китка. Кръстникът топва китката в меда, намазва кичур коса и благославяйки, го отрязва. Така детето се подстригва четири пъти на кръст – най-напред отдясно, след това отляво, после отпред и накрая отзад. Последният кичур се отрязва от темето и се хвърля в чаша с червено вино. Всички поканени трябва да оставят по една пара в тази чаша. Малко момченце с живи родители взема парите в шепите си и ги обръща три пъти в прихлупените си ръце, като благославя: “Да се събират, да се множат за годеж и за сватба!”

Що се отнася до малкото момиченце, всеобщо разпространен е обичаят при навършване на определена възраст (1 или 3 години) кръстницата да сплете първите му плитки. След това тя ги дръпва надолу и казва: “Дано да ти е честа косата, да тичат момците по теб!” или “Надолу плитките, нагоре момата!”.
Специално внимание се отделя на първата отрязана коса. Тя не бива да се изхвърля, защото се вярва, че птица може да я отнесе в гнездото си и детето ще страда от главоболие през целия си живот. Част от косата се зазижда на високо място в оградата на къщата – да порасне детето високо на ръст и да отиде на “високо” място. Древните траки били погребвани с тази своя първа коса, която се поставяла редом до най-скъпите вещи, които имали приживе. Друга част се заравяла в корените на плодно дърво и трендафил – да е плодовито детето като дървото и красиво като цветето. Така постъпват и българите мохамедани. Понякога косата се слага в две орехови черупки, които се мушват в мравуняк – като порасне детето, да има много внуци и правнуци. В някои случаи част от нея може да се изгори в огнището, защото се вярва, че както гори косата, така ще изгарят от копнеж по момчето или момичето всички избраници на сърцето му.

Практиките, свързани с отрязаните коси, са разпространени по цял свят. Общочовешка е представата, че косата на човека е изключително важна част от неговото тяло. Тя може да е обект на различни заклинания, символ е и на силата и мощта на индивида и ако попадне в лоши ръце, към нея могат да се отправят вредни и смъртоносни магични действия.