Всеки е гледал английски или американски филм, в който се показват трогателни сцени от тържество, посветено на нероденото бебе. В англосаксонската традиция то се извършва, когато майката е в седмия месец на бременността и има за цел да покаже уважението на близки, познати и роднини към нейното състояние. Според тази традиция в дома се поканват мъже и жени, които носят всякакви подаръци за бебето. Характерно е, че се носят подаръци и за майката – домакински уреди, съдове, дрехи. Тези, които не могат да присъстват, задължително изпращат поздравителна картичка.
Според българските обичаи това тържество, наречено “погача” или “пити”, се извършва на или след четиридесетия ден от раждането на детето. Приема се, че преди този период то и майката са много уязвими към злите сили и поради това тяхното общуване с близки и познати е доста ограничено.


Днес след 40-ия ден поканването на гости (само жени) да видят бебето се приема почти като задължително. При изписването на родилката от болницата се носи някаква почерпка на лекарския екип, а в дома тя се посреща с хляб, мед и масло. Ако това се направи на третия ден, тържеството се посвещава на Света Богородица. Според приетото вярване тази християнска светица е закрилница на родилките и майчинството. Тя помага в родилния акт, но за да ù се отблагодарят и навреме да я изпратят при друга родилка, трябва да я нагостят.
Ако тържеството се проведе на 40-ия ден, отбелязва се краят на периода, през който родилката и новороденото се приемат за най-застрашени във физическо и психично отношение. Тогава майката и детето приемат от свещеник в църквата и т.нар. чиста молитва.

За приготвянето на погачата за празника се канят едно или няколко роднински или съседски момичета, които замесват тестото. Основно изискване към тях е да са “майчино и бащино”, т.е. да имат живи родители. Навремето момичетата даже обличали булчинските дрехи на родилката, слагали си и нейните накити. Това се правело, “за да мязат дрехите на детето, като ги носи, да му прилягат”. Често срещан е обичаят да се докосват страните на детето с брашнени ръце, за да бъде то винаги весело и засмяно. Със същата цел, преди да опече питата, свекървата я натиска с два пръста или с вилица отгоре, за да е пълничко, засмяно и с трапчинки.
Поканените жени носят на родилката най-различни неща за ядене и пиене: сладки, соленки, малки питки, вино, ракия, както и някакъв подарък за новороденото. Всяка от тях, като отчупи от погачата, оставя някаква пара върху нея. След като отхапе залък, гостенката благославя детето – да порасне, да се ожени, да вземе хубав занаят, да остарее, да има внуци и правнуци... Понякога бабата поръсва трапезата с решето, пълно с орехи, всички да обичат детето, “да го грабят като орехи”. Интересен е обичаят, според който на питите не се слага лъжица, за да не лъже детето. Повсеместно разпространено е бабата да сложи питата на главата си и да подскочи при разчупването й. Това се прави, за да израсне детето високо на ръст. Понякога върху бебето се хвърлят стотинки, за да е “паралия”.
След гощавката жените задължително оставят при детето конец от дрехата си – за добър сън. Строго се спазва обичаят от тази пита да не се изнася извън къщата, за да не плаче детето.