Доц. д-р Богдан Кръстев – доайенът на педиатрите в Пловдив, пред “9 месеца”
Доцент Кръстев, разкажете какво представляваше детското здравеопазване в началото на Вашата кариера?


През 1944 г. в Пловдивска област е имало само 1 детско отделение с 40 легла, само 2 родилни дома с 93 легла. Всички пациенти са обслужвани от около 100 акушерки. Десет години по-късно родилните домове са 81 със 719 легла и 278 акушерки. Честа практика по селата беше да се ражда без лекарска помощ. Около 80% от бебетата идваха на бял свят с помощта на баби и лелки. През 1940 г. 1 на 4 жени раждаше в родилен дом, и то само в градовете, в селата положението беше още по-трагично – 1 на 40 жени. Докато през 1945 г. детската смъртност е 139 на 1000 живородени деца, през 1957 г. е 48 на 1000 – т. е. много по-ниска.

На какво се наблягаше най-много при профилактиката на децата?
След раждане в родилен дом задачата бе да се преодолеят лошите хигиенни условия в семейството и отживелиците, да се опази новороденото от инфекции и да се осигури хранене с майчина кърма, по-рано особено през есенно-зимния сезон бебето да се захранва с подходящи за възрастта храни по схема, да се извършва комплексна профилактика на рахита (с витамин D, закаляване, повече разходки, масаж и гимнастика, предпазване от вирусни инфекции и обездвижване). Лекарите проследяваха нервно-психичното развитие на децата, особено на недоносените, обръщаха повече внимание на деца, прекарали асфикция в перинаталния период, проследяваха фонтанелата и особено ранното й затваряне, следяха темпото на нарастване на обиколката на главата. Педиатърът беше длъжен да даде оценка на нервно-психичното развитие на детето, да следи зрителната и слуховата дейност и говора.
Разкажете някой интересен случай от Вашата практика.
Идваше зима. Много кърмачета, които живееха при лоши хигиенни условия, щяха да умрат до пролетта, ако не ги бяхме настанили в Дом “Майка и дете” в Пловдив. Главният лекар там – д-р Минева, беше великолепен педиатър, но не беше съгласна да настаняваме такива деца, защото в правилника нямаше клауза “по социални индикации”. Аз бях категоричен и 16 деца бяха оставени там за целия зимен период. След 2 години, когато вече бях началник на Окръжния здравен отдел, д-р Минева ми се обади и ядосано ми съобщи, че са й направили финансова ревизия и я карат да плати разноските за 16-те деца в дома. Попитах дали има сред децата някое мое или на брат ми. Обясних на ревизорите, че благодарение на стореното от мен нарушение съм спасил 16 българчета. Бях готов да застана пред съда, да докажа, че съм прав. Всичко мина благополучно и за мен, и за д-р Манева.

Как се отразява здравната реформа на детското здравеопазване?
Като цяло “влакът” на здравната реформа беше вкаран в глуха линия, в задръстени коловози, без изход напред. И започнаха мъчителни маневри – закъснели решения, с които поне частично нещата да се променят в интерес на децата. На практика педиатрите станаха гериатри, а гериатрите – педиатри. С въвеждането на талони за тясно профилирани педиатри и специалисти беше пренебрегнато значението на специализираната педиатрична помощ. Все по-често и необосновано се предписват антибиотици като застраховка и заради икономически интереси в здравния бизнес. Много пъти лекарите изпращат пациентите на излишни изследвания. Причината е, че в болницата вече се заплаща по клинични пътеки и колкото повече изследвания се направят, толкова повече пари ще влязат в здравното заведение…
Какъв съвет бихте дали на бъдещите и настоящите майки?
Най-важното е да изберете съвестния педиатър. Изпълнявайте стриктно неговите указания и търсете отговор на вашите тревожни въпроси. Пазете детето от контакт с вирусни инфекции. Осигурявайте му достатъчно закаляване, игра, спорт, разходки. Спазвайте режима му. Не обръщайте внимание на капризите и сцените му. Укрепвайте авторитета си на родители. Предпазвайте детето от превъзбуда и последващо невротизиране (нощен страх, тикове, заекване, нощно напикаване). Не прекалявайте с амбициите. Приучвайте го на труд, самостоятелност, самообслужване, отговорност, да е самоинициативно, организирано, да концентрира вниманието си и да е уравновесено в поведението.

*Гериатър – лекар със специалност вътрешни болести, който обслужва стари хора (бел. ред.)