Бебешките пелени за еднократна употреба отпразнуваха 50-годишен юбилей. Те са родени през 1956 г. в САЩ. Изобретява ги Вик Милс за първия си внук. Кръщава ги “памперс” (от английски pamper – грижа се добре, глезя, угаждам).
Опитите да се улеснят майките в отглеждането на бебетата обаче започват много по-рано. В древен Египет още преди новата ера повивали новородените в пергамент, който часове държал кожата суха. Индианците пък използвали листа от растения, които лесно всмукват водата. Едва през 1930 г. в употреба навлизат първите платнени пелени. Двадесет и шест години по-късно вече са създадени истинските еднократни пелени


Вътрешността им е от целулоза, отвън са найлонови, за да не пропускат течността. Проблемът обаче е, че много често кожата се дразни от мократа целулоза. Затова изследователите продължават да търсят по-добри комбинации.
Внуците на някогашните еднократни пелени вече почти не съдържат целулоза. Тя е заместена от синтетични зрънца, които попиват до 50 пъти повече течност от собственото си тегло. Два грама от тях са достатъчни, за да поемат всичко, което изхвърли бебето за час. Добрите еднократни пелени могат да държат дупето сухо до 6 часа.

Независимо кога са поставени обаче, те трябва да се сменят веднага, щом детето изпразни стомаха си. В противен случай в пелената се образува амоняк. В съчетание със стомашните бактерии той започва да разяжда мазнините и протеините на кожата, разказва д-р Франк Виземан от изследователския център на “Памперс” във Франкфурт, Германия. Според него има няколко критерия за добра пелена. Най-важното е тя да попива максимално течността и да оставя кожата на бебето суха и здрава. Другият важен критерий е да е достатъчно еластична в областта на корема, защото бебешкият стомах променя размерите с 10 сантиметра при всяко хранене. Пелената трябва да прилепва добре и на крачетата, за да не пропуска течност. В същото време нужно е да е от достатъчно мека материя, за да не дразни кожата и да може палавникът да се движи свободно. За да се чувства малкото съкровище максимално комфортно, дебелината на пелената между крачетата трябва да е не повече от 6 сантиметра.
Продуктът трябва да се съобразява и с възрастта на бебето. Развитието му минава през три основни етапа които учените са установили след хиляди изследвания на бебешките възприятия. Всеки етап изисква специален тип пелени. През първите шест месеца от живота на детето те трябва да се поставят лесно и да попиват добре. Добре е да са отворени отстрани и да се закопчават с еластични ленти. Не е нужно да са много стегнати, защото почти е невъзможно да се изхлузят.
Когато бебето започне да се движи по-интензивно и да пълзи, то вече се нуждае от по-здрава “закопчалка”. Когато стане на 2 години, вече е време да му се поставят пелени тип гащи, които то може да си слага и само. След тригодишна възраст малчуганът не се нуждае от бебешки пелени и е готов за бельо като на големите.

Едно наум

 

 

  • Не купувайте пелени, които не са запечатани. Те са развъдник на бактерии.
  • Избирайте пелени с “вграден” лосион. Те овлажняват добре кожата и за разлика от кремовете не предизвикват възпаления.
  • Търсете “дишащи” пелени. Те са материя, която оставя кожата не само суха, но и здрава.
  • Оценявайте пелените по качествата им, а не по цената. Евтините обикновено излизат по-скъпи от висококачествените.
  • Не забравяйте – пелена за еднократна употреба и памперс не са синоними. Първото е продукт, а второто – марка!