От древността до наши дни надали съществува общност по света, която да не отдава особено значение на именуването на новороденото дете. Името е знак за етническа принадлежност, то създава и представя новия живот пред света на близките. Всяка етническа и религиозна общност пази и тачи своите обреди, особено когато те се отнасят до толкова значима социална роля, каквато има именуването.


Според християнската народна традиция даването на име на дете е един от най-големите празници в живота на човека. По изключително сложен и интересен начин в обичаите и обредите около това събитие са преплетени останки от древни езически вярвания, облечени в дрехата на православнохристиянската религия.

В миналото кръщенето на дете се е извършвало в първите 40 дни от неговото раждане. То се е правело винаги в неделя или в деня на някой друг голям християнски празник. Ако новороденото било болнаво, кръщавали го в деня на раждането му поради страх да не умре некръстено.
Българо-мохамеданите имат друг обичай. Няколко дни след като се роди бебето, майката избира три имена, всяко от които написва на отделна хартийка и я сгъва. След това дава листчетата на някое дете да избере едно от трите. Което име се падне, него дават на новороденото. Ако у дома няма грамотен човек, който да напише имената, три жени вземат по една лъжица и всяка избира по едно име. След това хвърлят лъжиците в съд с вода. Която лъжица падне първа във водата, това име дават на детето.

По повод на именуването мюсюлманите задължително се събират на тържество в дома на новороденото. Това се прави с езан (най-важната в деня молитва). Даването на име може да направи всеки възрастен член на общността, който знае правилата, но може и да се покани духовно лице. Негово задължение е да пошушне името три пъти в ухото на детето.
Според еврейската традиция изборът на име е право на майката веднага след раждането (или в първата събота след събитието), ако новороденото е момиче. Момчето получава своето име на осмия ден, когато се извършва обрязването му. След обреда мохел (специален човек, който извършва обрязването) или който и да е от присъстващите прочита молитва за здраве и благополучие на детето и неговата майка, след което обявява името на новороденото.