Д-р Петър Атанасов – управител на Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение, Варна, пред “9 месеца”

Д-р Атанасов, как решихте да работите като акушер-гинеколог?
Работя като акушер-гинеколог още от първия ден на лекарската си практика. Желанието ми беше да стана хирург. За съжаление ме разпределиха за пет години в гр. Омуртаг, а там имаше място само за гинеколог. Примирих се, защото и това е хирургична специалност. Бяхме само двама лекари (гинеколози) за целия град. Всяка година водехме поне по 600 раждания. Напрежението беше невероятно – по цял ден бяхме на разположение. Могат да те събудят в 5 ч. сутринта и ти трябва да хукнеш към болницата. След разпределението заминах за Либия.


Какво Ви накара да отидете в чужбина?
И аз като всички – за да видя как е там, а и за пари. Работих повече от две години. Но в Либия ситуацията е различна. Жените имат по 9–10 деца. Такива са традициите, начинът на живот. Ако в България на ден в една болница идват на бял свят по 5 бебета, там са поне 15. Беше много трудно. Майките, които раждат за четвърти или пети път, изискват специални грижи, защото се смята, че бременността при тях е рискова.
Каква е разликата между там и тук?
В Либия имат много по-добра база. Нашата е остаряла, не разполагаме с достатъчно техника. Специалистите ни са великолепни, но работят със стари материали. А ситуацията е такава, че няма възможност това да се промени. Кога започнахте в Специализираната болница във Варна? Вече 25 години работя тук. Кажи-речи цялата си практика съм изкарал на това място. За съжаление напоследък се занимавам повече с административна дейност, защото съм и управител на болницата. Участвам в по-сложните операции.

Как Ви се отблагодаряват родилките и техните близки?
Поздравяват ме от страниците на “9 месеца” (смее се – бел. авт.). Много от пациентите ми се обаждат на Бабин ден, когато e професионалният ни празник. Често се случва някое семейство да ме причака пред кабинета с огромна погача и печено пиле. Имам и невероятна колекция от снимки с бебета. Направил съм си албум. Обикновено благодарят тези, при които раждането е протекло по-трудно. Случвало се е на 7 април ( Деня на здравната помощ – бел. авт.) или пък на Бабин ден да чуя по радиото, че някой ме поздравява. Приятно е.
Разкажете някой интересен случай.
Никога няма да забравя една неделя в Омуртаг. Бях отишъл в градската баня и блажено си свирках под душа, когато чух, че някой ме вика. А тъкмо си бях насапунисал главата – оказа се, че една от пациентките ми започнала да ражда и трябваше спешно да отида в болницата… Някои колеги се чудят защото сестра ми пожела аз да водя раждането, когато беше бременна.
Не се ли страхувахте?
Страх ме беше, това все пак ми е родната сестра. По-късно водих раждането и на внучето си, след това и на племенницата си… За съжаление не можах да присъствам на раждането на собствената си дъщеря. Тогава работех още в Омуртаг, а съпругата ми беше във Варна. Нямаше как да пътувам. Жена ми и до днес не ми е простила, че съм я оставил сама в този момент.
Сега някои татковци остават в родилната зала…
Да, съвсем отскоро и в нашата болница бащите могат да присъстват на раждането. Досега рамо до рамо с мен са били само двама татковци. И двамата се държаха изключително мъжки, а съпругите им бяха много по-спокойни.