Много са общите приказни персонажи, с които децата от различните етнически общности порастват. Един от най-разпространените е Змея. Щом слънцето залезе зад планинските хребети, а Луната закъснее да се покаже, странни огнени искри огряват небесата. Това означава, че Змея е слязъл на земята. В арменската приказна традиция смелият ловец Вахагън надвива и изтребва вишапите – същества, подобни на чудовищни змейове, които заприщват изворите и спират водата на хората. И макар да всява страх и смут, този прастар владетел на облаците и планините, на огъня и водата в народните приказки винаги е представян с одухотворена и очовечена първична природа.


Приказните сюжети са подвластни на определени схеми и закони. Но в повечето от тях най-важен е персонажът на героя. За евреите той винаги е напътстван от божествени сили или от мъдри съветници. Така, когато евреите живеели под властта на персийския владетел Ахашверош, по настояване на неговия царедворец Аман те трябвало да бъдат избити на 13-ия ден от месец адар. Този ден злият министър определил, като теглил жребий (пур), откъдето произлиза и наименованието на празника Пурим. По това време Естер била царица на Персия и Мидия и заедно със своя братовчед Мордохей (който бил наклеветен от Аман и очаквал бесилка) предотвратила злата участ на евреите благодарение на своята находчивост и добро сърце, преминавайки през много опасности и препятствия. Така злосторникът Аман (който се приема за “баща на антисемитизма”) и неговите синове увиснали на бесилката, а евреите се спасили. Историята на щастливото избавление е разказана в мегила (особен пергаментов свитък, притежаван от всяко еврейско семейство), който по традиция се чете на празник.

Първи помощници на героя в мюсюлманските приказки са орелът (или друга птица) и конят. Мисията и на двете животни е да пренасят героя през непроходима гора, планина, река или море в "другото, отвъдното царство".
В ромските приказки ролята на избавител за общността играе птица, обикновено гъска. Когато ромите бягали от Египет, ято гъски ги пренесло на отвъдния бряг на морето.

Определена загриженост към героя проявява и друго, иначе безспорно свирепо и жестоко животно – вълкът. Българите мюсюлмани разказват за прочутия овчар Шабан, който успял да прилъже свирепия вълк с песента на кавала си и да го накара да поведе глутницата далеч от стадото шилета.
Други приказни герои са означени с определени качества: "лоши" винаги са змията, която е отровна и отмъстителна; жабата, която е коварна; магарето е глупаво. В една ромска приказка магарето поради своята глупост се оказва главният виновник за непросветеността на ромите, защото им изяло азбуката. Страхливи най-често са заекът и врабчето, а в аромънската приказка котката е тази, която проваля облога между героя и неговия противник.