В народните представи на всички етнически общности в България дълбоко е залегнало убеждението, че физически здравото и пълноценно развито дете трябва да се научи да ходи само, без чужда помощ, около първата година от живота си. Вярва се, че забавянето на това му умение се дължи на враждебността на митични сили. Тяхното влияние се отстранява посредством церемония, наречена “прерязване на страха”, а при мюсюлманите – “кьостек кесме” (прерязване на пътя). В мюсюлманския вариант на обичая се приема, че пътят на детето не е излязъл, защото са го ударили шейтаните (дяволите) и джиновете (злите духове). В петъчен ден преди езан-сала (следобедната тържествена молитва) майката взема детето на прага на къщата и превързва крачетата му с тънка връвчица, която лесно се прерязва. Две деца (12–15-годишни), всяко с нож в ръката, започват да бягат в противоположни посоки около махалата. Което стигне първо при детето, прерязва връвчицата около краката му и получава подарък. По този начин се вярва, че то е “отворило пътя” пред малкото дете.


Вариантът на обичая сред българското християнско население предполага изпълняването му в някой четвъртък около пълнолуние. Тогава майката поканва на гости човек, известен със своята пъргавина и с умението си бързо да тича. Тя взема една житна сламка и я поставя пред краката на детето си. Мъжът държи секира и три пъти пита: “Какво да отсека – краката на детето или сламката?” Майката отговаря: “Сечи сламката, за да отсечеш страха на детето!” След това мъжът пресича на три места сламката и прогонва злата сила.

Щом детето направи първите си самостоятелни стъпки, майката замесва специална погача, която се нарича престапулник, престапулка, прощапулник. Тази питка тя раздава тичешком на съседите. Всеки, който вземе парче от нея, трябва също да подскочи или да пробяга известно разстояние. Приема се, че така той предава на малкото дете своята способност да тича. Обичаят е предназначен и за навременна и сполучлива женитба и се прави дори на по-възрастни младежи и девойки, ако “се застоят” (не са създали семейство след определена възраст).
На някои места в страната на прощапулка събират по-големите деца и организират своеобразно надбягване помежду им. Детето, което пробяга определеното разстояние най-бързо, получава подарък от майката на детето, за което е предназначен обредът. На обяд върху тържествена трапеза се нареждат различни предмети, символизиращи определена професия или занимание. Току-що проходилото дете се оставя на известно разстояние от масата. Пред него се търкулват бяло яйце, точилка или питка. То тръгва след тях и щом стигне до масата, хваща някой от предметите. Вярва се, че предметът, до който най-напред се е докоснало, ще е свързан с бъдещата му професия. Затова на момче се слагат книга, нож, молив, пара, а на момиче – игла, конци, ножици, накити и украшения.