„И роди своя Син, първенец, пови Го и Го
положи в ясли….”
Лука 2:7

Българите са вярвали, че на Игнажден – 20 декември, първото посещение в дома на външен човек е определящо за щастието или за нещастието на цялото семейство през годината. Наричали са обичая полазване, а посетителя – полазник. Добре е било той да носи някакъв дар, да е добър и весел човек, да благославя от сърце. Хората са го запомняли и през цялата година (ако тя е добра и плодовита) са го споменавали с добро. Но ако е имало суша и глад, повече не са допускали този полазник на празник в къщата си.


Денят, предхождащ раждането на Иисус Христос – 24 декември, "старите" българи са наричали Малка Коледа. Ако за първи път посрещате светлия празник с новородено бебе вкъщи, добре е да се опитате да спазите някои от многобройните традиции.

Облечете  детето с нови празнични дрехи, като на всяка цена не забравяте малката червена коледна шапка. Украсете къщата с блестящи и светещи коледни играчки, които със сигурност ще създават весело настроение не само на вас, но и на вашето дете. Не забравяйте коледното дърво, което ще привлича дни наред вниманието на малки и големи. Поканете деца на гости, така както са правели навремето. Пригответе им малки коледни кравайчета, с които ще се отблагодарите за сърдечната им искрена благословия. Можете да изпълните един старинен обичай, като поръсите главите им със семена, които изсипвате от решето или сито. От прастари времена това се е правело, защото хората са приемали децата като най-добрите посредници между боговете и хората, а детската невинност и доброжелателност са улеснявали осъществяването на човешките мечти и стремежи.
И днес на Бъдни вечер всички се събират на специална трапеза. Най-възрастният член на семейството прекадява храната с тамян, разчупва хляба и благославя. Първото парче се оставя пред домашната икона и е предназначено за Света Богородица, а останалите се раздават на присъстващите по реда на възрастта им, като най-младите получават последни своя комат. Докато не се нахранят всички, никой не бива да става от трапезата  – “за да не стават квачките от яйцата". Само стопанинът може да става, но трябва да ходи приведен – "за да се превиват житата от зърно".

Трапезата не се раздига през цялата нощ, прибира се само това, което е останало от хляба, като се вдига някъде нависоко – "за да израстат високо житата през лятото". Съществувал е и обичай децата да се търкалят по слама, но само на една страна – "за да натежат житните класове на нивата и да полегнат на една страна."
Според народните представи периодът от Коледа до Богоявление (6 януари) се приема за особено опасен и вредоносен за хората и се нарича „мръсни дни”, „поганци” или „некръстени дни”. Вярвало се е, че след раждането на Бога до Неговото кръщение в живота на хората настъпват объркване и хаос. Поверието гласи, че през тези дни и нощи на земята се разхождат множество зли сили – караконджоли, вампири, таласъми, върколаци и др., които могат да причинят болести и смърт. За да се предпази от тях, всеки е трябвало да носи скилидка чесън в дрехите си, чиято миризма прогонва злите сили. На вратата на всяка къща се е рисувал с катран кръст, а прозорците са се окичвали с черен глог или със слънчогледови пити, от които демоните се плашат. През този период е било опасно да се излиза извън къщи от залез слънце до първи петли. Редно е било да не се пере, преде, тъче или шие. Задължително се е спазвала забраната съпрузите да не осъществяват сексуални връзки помежду си, защото се е вярвало, че ако през тези дни се зачене дете, то ще е кусурлия и нещастно през целия си живот.