ТЯ каза: Ако искате да отидете в Рим и да НЕ видите папата, най-добре е да отидете на екскурзия с бебето. Почти сигурно е, че няма да видите вечния град от купола на Свети Петър и Сикстинската капела. Почти сигурно е, че ще подминете фонтана Ди Треви и Пантеона. А колкото до Колизеума... когато стигнете с бебето до него, по всяка вероятност ще ви се стори, че сте победен гладиатор... Нека всичко това, което мисля, не ви звучи като урок по егоизъм за родители, ама екскурзията в чужбина с бебе според мен е напълно безсмислено упражнение. Нито вие, нито детето ще се чувствате добре. И за да бъда по-убедителна, ще се заема с изброяване на негативите.


Големината на багажа винаги е обратно пропорционална на възрастта на бебето! Колкото по-малко е то, толкова повече неща трябва да вземете. Да не забравяме, че ще се налага да носите и бебето (на ръце или на гръб). Сред смелчаците пътешественици с бебета особено актуални са едни малки платнени столчета, които се закрепват на гърба на “впрегатното животно” (обикновено таткото) и в които поклаща крачета малкият турист. От раницата (тя виси отпред, за да балансира) излиза тънко маркуче, което се отвежда до устата на бебето, и то си пие водичка, когато ожаднее... Там са и памперсите, храната, няколко играчки, връхна дрешка, карта за ориентиране и фотоапарат! Вече звучи тежко, нали? Другият вариант е с количка...

Почивката липсва! Няма смисъл да се убеждаваме в противното.
Нищо не виждаш, на нищо не можеш да се насладиш! Нали заминаваме на някоя екскурзия, за да си починем, за да разширим кръгозора си, за да видим някоя и друга уникална забележителност или световно чудо. Е, как да му обърнеш внимание на световното чудо, като твоето собствено е сътворило нещо... м-м-м, като за световно в памперса и нервно плаче. Забрави да гледаш колко красив е площад “Навона” и какви розови цветенца има под всеки прозорец. Слагаш бебето да легне и започвате: “Кърпичка. Втора. Още една. Нова пелена. Хвърли това. Подай панталоните. Обувките. Браво. Този път успяхме само за 2 минути и 14 секунди.” Да не говорим, че и бебето няма да види нищо интересно от това пътуване. Прекалено малко е, за да види толкова много! Когато детето навърши определени години (според мен от седем нагоре), дори е задължително да го водим напред-назад по света. Тогава то ще се обогатява, ще прави разлики, ще мисли, ще се вдъхновява. Важно е един ден, когато детето порасне, да каже: “Помня, когато мама и татко ме заведоха за първи път в Прага!”, а не: “Мама и татко са ме завели в Прага, ама аз нищо не помня, защото съм била на два месеца!”
Мъчително е за бебето! Някой помислил ли е как се чувства едно 4-месечно дете, когато лети със самолет или когато пропътува стотици километри с автобус и кола, а през останалото време виси на гърба на баща си? Пита ли го някой дали иска да се нареди на опашка от 3000 души, за да види Лувъра? Пита ли го някой дали му се разхожда в тази жега из Колизеума? НЕ! Затова, когато се разплаче с цяло гърло точно пред великата Джоконда на Леонардо Да Винчи, не си мислете, че е от глад. Нищо чудно да е от възмущение! А-а-а-а-а! Дотук все негативи на идеята – екскурзия с бебе в чужбина. Като се има предвид, че всяка ситуация има положителни и отрицателни страни, редно е да потърсим и позитивите. Редно е, ама аз ги търся от май месец миналата година и още не съм ги намерила. Затова, когато стягам багажа за екскурзия в чужбина, оставям бебето. Само за няколко дни.

ТОЙ каза: “Не е важно мястото, закъдето пътуваш, а самото пътуване.”

Когато семейство Бийл – моите приятели от Щатите, ми казаха, че ще дойдат в Европа за две седмици, се зарадвах не по-малко, отколкото се и учудих – те имат три деца: на 2, на 5 и на 9. След като потвърдиха, че ще идват всички, аз се поинтересувах не са ли малки децата им. А те ми отвърнаха с въпрос: “За какво да са малки?” И са прави. За какво наистина? Не отиват на бригада в уранова мина в Северна Корея, а на екскурзия в Европа. И все пак ми беше трудно да си представя какво е да вземеш три деца, да прекосиш океана със седемчасов полет, да кацнеш на място със солидна часова разлика и това да е едва началото на пътуването. Семейство Бийл ми обясниха много подробно всеки аспект от това пътуване. Първо, признаха си, че ако са имали възможност, биха оставили поне две от децата в Америка, но точно в този момент просто не е имало кой да ги гледа. Не са успели да си променят датите, защото са използвали специални намаления, не е можело да си вземат отпуската по друго време и т.н. Накратко, дилемата е била пътуване до Европа в пълен състав или оставане у дома. Е, и аз без съмнение бих избрал първия вариант.
След като пристигнаха, попитах ги как децата им са понесли дългия полет от САЩ до Европа. Оказа се, че не са изпитали особен дискомфорт, било им е интересно, а и в самолета имало специално обзаведен детски кът с играчки, с детски филми, които правят полета по-поносим. Накрая главният пилот им подарил по една командирска шапка и бонус един семеен билет за вътрешен полет в рамките на Америка, на който повече се зарадвали възрастните. Ако сега ви светват очите от идеята, че семейното пътуване ще ви донесе безплатни самолетни билети, овладейте се. Сигурно е било някакво ненатоварено време, сигурно е била някаква моментна промоция на авиокомпанията, сигурно моите приятели са били късметлии. Идеята е, че пътуване със самолет с деца е напълно възможно. ОК, това е за пътя. Отсядането. Където и да отидеш, няма да спиш на полето, над което грачат гарвани и дебнат зверове, а ще си в хотел, при сносни условия, където няма причина децата да се чувстват зле. Ясно е, че с деца нито ще можем да разгледаме нещо, нито ще можем да обикаляме толкова, колкото ако сме сами, защото те бързо се уморяват. Бебето трябва да спи през деня, има нужда от по-често хапване и така ние, родителите, сме зависими от времето. Това обаче е пресметнат риск. Ако няма на кого да оставим децата, това означава да спрем да пътуваме ли? Да, няма да се обиколят всички забележителности, но Карловият мост в Прага ще си остане там още поне неколкостотин години, нали? Няма да си позволим късна вечеря и клуб, но какво пък – и Карловият мост стига, щом си на път с деца. Затова пък ще си имаме спомени и снимки с цялото семейство. Вероятно ще си купим от онези готини раници със столчета за бебето и ще мъкнем стотина килограма багаж.
Често срещан довод срещу излизането в чужбина с бебе е, че може да се наложи да се консултираме с лекар. Така е. Както вече споменах, малко от нас биха предприели пътуване до урановите мини в Северна Корея, където трудно ще намериш каквато и да е логистика, камо ли доктор. В държавите, в които бихме отишли с децата си, има лекари, както и аптеки. В тях се продават същите лекарства, с които лекуваме бебетата си у дома.
И най-важното – ценен е всеки миг, прекаран с децата. Дори да не си спомня Давид на Микеланджело (от когото най-вероятно се е уплашило, защото е било само на три), детето ще си спомня щастливите мигове, прекарани с мама, тати и батко – смеха, радостта и тръпката от приключението, споделени с най-близките. А това е безценно. И се помни цял живот.
Ако още се колебаете дали да предприемете пътуване с бебето, аз съм “За”. Твърдо “За!”.