Когато детето наближи едногодишна възраст, по традиция българите извършват старинен обичай, известен под названието “крадене на детето”. Той бил широко разпространен в миналото и днес все още се срещат някои негови прояви в отделни краища на страната. Състои се в следното: една жена от селото взема детето със или без знанието на неговата майка, отнася го в чужда къща и го дарява с някаква дреха. След като намери детето си, майката поканва на гости тази, която го е "откраднала", и я дарява с бяла кърпа.


“Кражбата на дете” се прави за здраве и за осигуряване на навременен и сполучлив брак. Вярва се, че по този начин детето ще израсне общително и смело и ще бъде добре прието от общността. В Източна България “кражбата” е съпроводена с обичая “залагане на дете”. Когато детето навърши една година, то е "открадвано" от момите от селото, които го скриват в някоя къща. Щом се досети за това, майката взема някой от своите накити и тръгва да търси рожбата си. Като я намери, тя дава накита на момите, които й връщат детето. Този накит се връща, когато майката покани момите на гости на специална трапеза, наричана заложки. В същия ден в къщата непременно трябва да присъства жена, прочута със своята веселост, доброта, обичливост и многодетност. Тя взема детето на ръце и три пъти го промушва през ризата си, като го пъхва през пазвата си и го изважда през полите на дрехата си. Така по магичен начин тя му прехвърля своите способности и най-вече своята плодовитост.

И днес възрастните хора шеговито подхвърлят на стар ерген или мома, че навремето майка им е забравила да ги заложи или да даде да ги откраднат. Затова са станали темерути и трудно ще намерят половинката си.
Мюсюлманите вярват, че ако малкото дете от 40-ия ден на своя живот до навършване на третата година е грозничко и буди страх и неприязън у околните, е подменено от злите духове. Тогава те извършват следния обичай: след залез слънце бебето се занася на място, обитавано от духове (кръстопът, запустяла постройка, старинно дърво). Майката държи детето си с две ръце и оставяйки го на земята, казва: “Вземете вашето дете и ми дайте моето!” Като изрече тези думи, майката се връща вкъщи, без да се обръща и да поглежда към рожбата си. Малко по-късно бабата или бащата прибират бебето убедени, че злата магия е развалена. Вярващите в Аллах смятат, че ако малкото дете е със сраснали вежди, ще е нещастно и рано ще загуби някого от родителите си. Ако пък на челото му има много коса, ще е с опак характер и често ще ядосва близките си. Ако е с голяма глава – ще е много умно, а ако е с пъстри очи – хитро, ако е синеоко – ще е упорито като козел.

Мюсюлманите вярват, че ако бебето се смее насън, то вижда рая, а ако внезапно се разплаче, без да се е събудило – че е видяло някой близък в джендема (ада).