Всичко започва на 07.07.1987 г. в София. На този ден на бял свят се появява едно малко момиченце, за което може би никой не предполага, че ще бъде част от кино- и театралната сцена или може би обратно… С кон на плажа и розов скейтборд на площадката, така си спомня детството актрисата Силвия Петкова. Усмихната и лъчезарна, дива и игрива, малката госпожица се превъръща в жена, но със същото очарователно излъчване и атрактивност.

За детството с любов!

„Откакто се помня, съм усмихнат човек. Като малка, също бях доста будно и живо дете, винаги намирах начин да си направя живота весел. Бях много контактна, където и да ме водеха родителите ми, все създавах комуникация. Постоянно си говорех с всички, обикалях другите маси и канех хората да седнат на нашата маса. Тогава вярвах, че всички сме заедно и е редно да седим на една голяма маса. А когато едно 3-годишно дете дойде с такава молба, поръчваш нещо за пиене, за да откажеш по мил начин. И така на всички маси имах по едно сокче, а на тръгване милият ми татко обикаляше и плащаше всичко, което съм поръчала.”

Родители, най-прекрасни на света!

За всяко дете собствените родители са по-по-най. Няма по-добри и по-грижовни хора от неговите мама и татко, те са еталон за подражание и възпитание… „Майка ми е прекрасна – грижовна, бдяща, обичаща. Тя е много красива и никога не бих казала, че има 25-годишна дъщеря. Като всяка майка, твърде много се тревожи за ненужни неща. Тя е борбена дама, весел събеседник и много добър приятел. Баща ми е тих човек, затворен в себе си, рядко отпуска душата си пред някого, но като го направи, пред теб се открива един умен и завладяващ човек. Спортист е, което говори доста за нрава му. Обичам баща си!”

Единствено дете = ?

Някой е казал, че единствените деца са егоисти... Дали наистина детството без братя и сестри прави човека по-егоистичен или всичко е въпрос на възпитание? „За жалост, съм само дете. Цял живот си мечтая за братя и сестри, но... Затова пък искам да имам мноооого деца.. Обикновено, когато нямах приятели наоколо, все си измислях игри. Доста успешно се забавлявах и сама, никога не съм скучала!”

С Гошко на плажа!

„Обожавам лятото, а детските ми лета са най-хубави. Всяко лято прекарвах в Созопол. Първо през месец юли с родителите ми и отново през септември с баба и дядо. В Созопол дядо ми имаше приятел, който си имаше собствен кон на име Гошко. Играех си с него през цялото време на престоя ни и по цял ден яздех Гошко на плажа.”

Да помечтаем! Но за какво?

Вие как мислите, за какво мечтаят децата? За играчки, разбира се… или не съвсем… „Като малка не помня да съм имала нещо, което съм повтаряла, че искам да направя. За мен всичко беше интересно. Помня само, че исках да съм много добра.”

Розов скейтборд

Сигурно си мислите, че скейтбордът е само за момчета или предимно за тях! Да, ама не! Да сте виждали някое момче да кара розов скейтборд? Всъщност виждали ли сте розов скейтборд? „Подаръкът от детството, който никога няма да забравя, е розовият скейтборд!”, споделя Силвия.

Първата детска любов...

„Детската любов е най-красивото нещо. Откакто съм родена, имаме едни семейни приятели, чийто син Пепи е моята първа детска любов. С него бяхме най-добри приятели още от деца. Бяхме в една детска градина, после в едно училище до 7-и клас, а след това, съвсем случайно, и в една гимназия. До ден-днешен той е сред най-добрите ми приятели.”

А сега да преминем към театъра и киното!

„В театъра първо ми се падна да играя в пиесата „Пясъчен пъзел” на Яна Добрева, в ролята на студентката. Обожавах тази роля! А в киното – мисля, че започнах с няколко студентски филмчета, а в голямото кино дебютирах с ролята на Хани в „Лов на дребни хищници”.

„Революция Z: Секс, лъжи и музика”.

За учителската роля, ученическите години и учителите… Какво означава да си от другата страна на барикадата, на другото място, на противоположното от твоето? „Като ученичка бях доста дива и отракана. Пубертетът определено много ме „друсаше”. Но в училище бях послушна и в много добри, дори приятелски отношения с всички учители. Е, разбира се, това не ми пречеше от време на време да преписвам. Честно казано, бях изключително изобретателна в правенето на пищови, което пък ми помагаше по-лесно да си науча уроците. Бях едновременно и послушна, и дива.”

А сега е време за най-важния урок – този на живота…

Едно пораснало дете разказва за най-ценния урок, за смисъла на съществуването и за осъзнатите истини. „Уроците на живота са постоянно и много. Доста неща научих досега – и хубави, и лоши, но може би най-главното, което съм осъзнала, е, че е много трудно да формулираш правилно исканията си. Мисля, че е много по-важно да знаеш какво не искаш, за да изградиш себе си и света наоколо в мир и хармония.”