Все повече търсим храни, които да носят здраве на тялото. Особено през последните месеци, нали? Разбира се, че суровите зеленчуци са винаги добра опция, но често пропускаме да разнообразяваме менюто си и това води до залитане в погрешната посока с лош избор на меню. В тази статия ви представяме един зелен герой, малък по размер, но носещ големи ползи за организма. Дами и господа - аплодисметни за Брюкселското зеле!

Смята се, че родината на брюкселското зеле е Белгия, тъй като на почти всички езици наименованието му сочи този произход. От намерените исторически данни се разбира, че още през втората половина на ХV в. то е било включено в менюто на белгийските благородници. През втората половина на ХІХ в. добива широко разпространение във Франция, Англия и САЩ и вече измества обикновеното бяло зеле в ежедневната храна.


Брюкселското зеле е двугодишно растение. През първата година образува изправено стъбло, високо до 60-70 см, по което спираловидно са разположени листата. От странични пъпки на стъблото се образуват малки зелчета, които са около 50-60 и повече на стъбло. Те се оформят от дребни нежни листа, свити по подобие на обикновеното бяло зеле.

Има причини да го изберете 

Брюкселското зеле е много вкусно и от него се приготвят разнообразни ястия. По биологичните си показатели то се нарежда на едно от първите места сред храните от растителен произход. В зависимост от условията, при които се отглежда, съдържа витамин С от 152 до 247 мг%, който е в много стабилна форма и не се разрушава при съхраняването на зеленчука. Като се знае, че в червената капия този витамин е 160 мг%, а в спанака и в лимона – 50 мг%, става ясно какъв богат източник на витамин С е брюкселското зеле. Това го прави ценна храна за детския организъм, за повишаване на устойчивостта му към простудни и заразни заболявания. В брюкселското зеле има още витамини В2 и РР, каротин, минерални соли (калий и натрий в съотношение 38:1), въглехидрати, белтъчини, багрилни вещества, етерични масла и органични киселини. Тези хранителни вещества са 2–3 пъти повече в сравнение с бялото зеле.


Поради съдържащото се значително количество желязо в малките зелчици те са подходяща храна за предпазване от желязодефицитна анемия, често проявяваща се през първата година от живота на детето.
Брюкселското зеле засилва апетита, като стимулира стомашната секреция, а също така и образуването и отделянето на жлъчен сок. До момента на използването зелчетата се държат на стъблото – така по-добре се запазват. При употреба се измиват много добре и не се отрязват много късо, защото листата им лесно се разпиляват и разкъсват, което влошава вида на ястието. При задушаването също трябва да се внимава зелчетата да не се развалят. Те трябва да са твърди и плътни.
При варенето брюкселското зеле увеличава обема си, докато останалите видове зеле го намаляват с около 20%.
Благодарение на това, че миниатюрното зеле съдържа по-малък процент вода от другите видове, то се съхранява в прясно състояние по-добре от тях.