В отделните етнически и религиозни общности в България семейната йерархия е обусловена, от една страна, от строгото спазване на патриархалните традиции, а от друга – от предписанията на съответните свещени книги. Така например според Библията многоженството не е забранено, но християните са моногамни. Същото важи и за европейските евреи, тъй като на конгреса на равините през 1020 г. според забраната на Раби Гершон Маор Агола не се допуска евреите да имат повече от една жена. Що се отнася до мюсюлманите, обичайното право позволява полигамията, но само ако мъжът може да осигури икономически втората си съпруга.


Пълен господар в семейството, комуто се подчиняват всички, е бащата – буба (на турски) и балабаят (на еврейски). Той е натоварен с трудната задача да се грижи за прехраната на семейството, да отговаря за имуществото и да представлява фамилията на празниците на общността. Той има решаваща дума при делба на имот, при избор на снаха или зет и е основно обредно лице в религиозните ритуали. Неговата съпруга (на турски “ана”, а на еврейски “ла бабая” или “ла патрона де каза”) има пълна власт в домакинството и над снахите. Почитта и уважението към родителите са засвидетелствани, като в еврейския дом към тях се обръщат в трето лице единствено число. Децата използват обръщението “господин татко” и “госпожо майко”. Според предписанията на Корана мъжът мюсюлманин е в общение с Аллах, той посещава редовно духовния дом, участва в ритуалите при смърт и погребение. Във всекидневния живот негово право е да прибягва до физическо наказание, когато това е нужно, за да въдвори ред в къщата, а жената мюсюлманка от своя страна има право да потърси помощта на кадията (съдията) при нанесена обида. Българската народна вяра също поставя мъжа над жената. Той е натоварен не само със задължението да осигурява прехраната на семейството, но е и главно обредно лице в обичаите – той коли жертвеното животно, той заорава нивите на селото, той пали жив огън. Според поговорката “Дека мъж стъпи – тамо жена не може да стъпи” жената не може даже да пресича пътя на мъжа. В по-стари времена мъжът може да се весели в кръчмата, а жената само да стои на прага й. За сметка на това още в периода на Българското възраждане жената получава правото на образование и професионална реализация. Най-възрастната жена в арменския дом се нарича тантикин (“госпожата на дома”). Тя разпределя домашната работа между женската половина от семейството, пече хляба, готви обяда, разпределя го, следи за чистотата и реда, в нейни ръце се намират всички ключове от дома, материални ценности, продукти, без нейно разрешение никой не може нищо да вземе. Тантер – най-възрастният мъж, обикновено не се меси в работите на тантикин и въпреки че той е глава на семейството, не може да вземе решение, без да се посъветва с нея и прекрачвайки прага на дома, попада под нейно подчинение.

Според традициите всеобща практика е да се целува ръка на по-възрастните членове на семейството не само на празник, а и при обикновена среща.