Магът Астор бил на 5, усещал, че всички вкъщи нещо чакат. Подпитвали го какво иска да му донесе прословутият щъркел, но той увъртал… Чичо му Агоп ненадейно го завел при дядо и баба в Нови пазар. Пренощували, на другия ден се прибрали и баща му Шаварш ги посрещнал още на гарата с думите: “Имаме момиченце!”


Показаха ми увитото пеленаче и ми казаха: “Виж сега какво ти е донесъл щъркелът…” Бръквам аз в пазвата на бебето и откривам сгънати 120 лева от старите пари. За мен! Взех парите, преброих ги и ги прибрах, а на бебето – нула внимание. Това се правело, за да не се държа лошо със сестра ми. И потръгна – до ден-днешен сме в отлични отношения. Тя се казва Соси и се роди на 24 октомври 1948 г. Името на арменски означава “кипарис”. Живеехме в Шумен – в огромна фамилна къща, в която сме родени и двамата. Бяхме наели целия горен етаж. Всичките 20-ина обитатели бяхме като задружна италианска фамилия и вечер се събирахме на лафове и игри… Като малък усещах, че баща ми толерира повече Соси, но не му се сърдех. Той беше строг родител и съм му благодарен за това. Когато ми правеше добрини, не го афишираше – подари ми например колело, голям лукс за онези оскъдни времена, за да спести и да ми го купи, лишаваше за дълго време семейството от полагаемата се дажба захар.

Астор се родил на 18 ноември 1943-а “много едър, много черен и със странна форма на главата”, както отсякла баба му Дикранухи. На кръщенето си ухапал ръката на попа точно в момента, в който го помазвал с миро.
Още от първата си година съм хапльо, както се шегуваше майка ми Арус, което на арменски означава “зорница”. Спомням си, че имахме едно малко агънце – бъдещ коч, мъжко. Когато ме видеше, все тичаше да ме бодне в задника. С всички се държеше кротко, само мен възприемаше другояче. Сигурно като себеподобен! (Смее се – бел. авт.) Веднъж строших едно скъпо цигаре на баба ми – кехлибарено, с диаманти. Исках да се видя в огледалото с цигаре като истински мъж. За да не ме накажат, баба ми натопи сестра ми, невръстна и априорно невинна. И двамата минахме метър.

За да не прави бели вкъщи, след раждането на сестра му побързали да го изпратят като слушател в арменското училище. Едва 5-годишен сядал на чина с разтворен халваджийски тефтер и дори се наложило преждевременно да го запишат първолак…
Дошли при баща ми – тогава председател на читалище “Ереван”, и му казали, че се налага да закрият арменското училище, понеже не достига едно дете за формиране на паралелка. “Запишете сина ми, той и без това ходи там!” – казал баща ми и разрешил да запуша дупката. В училище съм правил и магии. Веднъж ме извикаха на сцената… пардон, на дъската (Смее се – бел. авт.) да ме изпитат на таблицата за умножение. Учителката ми зададе 7 въпроса от типа “Колко прави еди-колко си по еди-колко си?” Кълна се, че отговорих и на седемте, без изобщо да знам таблицата за умножение. Получих шестица. Според мен това беше жива телепатия. Всички в класната стая са си мислили правилния отговор, а аз съм прочел мислите на другите деца.
Първите трикове обаче момчето научава от баба си. Вместо приказки тя му разказвала за пътуващи фокусници и панаири – имала е слабост към магичното изкуство.
Великата ми баба Дикранухи ме направи магьосник! Тя е гледала номерата лично – от Яворовите арменци, бежанци от Турция през 1922 г. Пътувала е много с дядо ми – търговски пътник. От нея научих първите си два фокуса. Тя ми показа как се правят. След това ми купиха билет да гледам първия магьосник – Факира Мити, бащата на Емил Димитров. След спектакъла сам си обясних как става един от фокусите. По ирония на съдбата 50 години по-късно снахата на Факира Мити ме помоли да запазя част от реквизита след смъртта му. Сред нещата му намерих същите конфети и хартийки от онзи фокус. Оказа се, че се прави по начина, по който сам си го бях обяснил. По време на онзи славен спектакъл Факира Мити разкри пред публиката един от фокусите си. Така вече имах своя “самостоятелна програма” от 4 фокуса – 2 на баба, 1, който Мити разкри пред публиката, и 1, който сам разкрих. Първата ми “истинска” магия беше всъщност беля. Между дървените дъски на пода вкъщи имаше пролука, през която аз тайно и системно изливах литри вода с едно шишенце. Хазяинът отдолу така и не разбра причината за вечната влага над главата си! Добре че таваните бяха високи и не му е капало по темето.
Решението на Астор да стане илюзионист дошло много по-късно. Първата мечтана от него професия била… семкаджия – заради чичкото, който продавал вкусни слънчогледови семки до училището.
В ума ми все беше красивата, странна чашка, с която отмерваше семето, за да го насипе в хартиената фунийка. Поисках да работя неговата работа! Вкъщи взех листове и направих купища фунии за слънчоглед – да са ми готови, като порасна! После се оказа, че въпросната чаша е медицинско хаванче, в което аптекарите забъркват лекарствени смески. Ако трябва да обобщя, много бели съм правил… Майка ми ме побийваше възпитателно, но не й обръщах внимание. Приемах я като приятел. Когато баща ми четеше конско, виках си: “Аз като стана родител, ще се държа другояче”. Така и стана.
Астор става баща на 29 години и кръщава дъщеря си на своята майка Арус. Когато момичето навършва 11, родителите й се развеждат и тя остава да живее при баща си и баба си.
На 5-годишна възраст Ари стана втора в света по фокуси на световния фестивал в Швейцария! Оттогава за спомен й е снимката с Мистер Сенко, който каза: “Да увековечим най-малкия с най-големия илюзионист на България!” Там японски импресарио й предложи ангажимент. Отидох с нея, а моя асистентка беше сестра ми, тъй като вече бях разведен. Ари даже пропусна абитуриентския си бал заради участия в Америка. Там обаче тя се запозна с бъдещия си съпруг и се отказа от занаята… Арус казва, че аз за нея съм и баща, и майка, и приятел. На прощъпалника взе връзка с ключове – ама не е къщовница, сигурно са били ключове за автомобил. През май дъщеря ми ще стане на 31 години. Върви й да е на път, но аз я убеждавам да се върне. На внуците много им харесва в България. Внучката ми е на 9 години и се казва Андрея – моя адашка, понеже приятелите ми викат Андро или Антро (от Антраник). Внукът носи древното арменско име Мелидос и е на 7 години. Той е кръстен на другия си дядо. Аз съм кръстен на дядо си Антраник.
Майката на Астор го запалва за сценичните изяви – тя е играела в самодеен театрален състав. Когато Астор бил в ХІ клас, й дали роля на слугиня, която в една сцена трябвало да прегърне и да целуне любовника си – войник.
Шумен бе еснафски град и мама отказа ролята. Но режисьорът каза: “Синът ти ще играе войника!” Сложиха ми едни големи мустаци и станах неузнаваем. Така добре изиграхме ролите си, че никой не разбра, че войникът съм аз.
Гледачка видяла дланта му и казала: “Не си много умен, но имаш животинска интуиция.” Смята, че това му е предопределено: “Направен съм така, както една кола е направена да се движи с 300 километра в час. Ако не спука гума на стотния развит от нея километър, вдига триста! Даже триста и двайсет…”

Антраник Арабаджиян – Астор
Прясно избръсната глава, гъста черна брада, месест нос. Обемист арменец, наскоро шумно навършил 60. Маг, магьосник, факир, фокусник – от 40 години на професионална сцена. Маха си главата! Наричат го измамника, на когото може да се вярва. Зодия “Скорпион”.
Бил е дете във времена, в които не е имало Хари Потър. От малък търси различното – ако има 5 ризи, предпочита скъсаната. От 10 лъжици избира кривата… От всички възможни прически избира нула номер.
Работил в меката на вариететния свят – Лас Вегас, наред с Дейвид Копърфийлд и Зигфрид и Рои. Списание “Вариете” писало за него - “Мистериозният мистер Астор, уникален стил”. Самоук.
Когато никой не я наблюдава, 9-годишната му внучка Андрея вече се рови из реквизита на дядо си и играе на илюзионистка… В неговия “рАСТОРант”– Магичен театър, човек може да се снабди с биографичната книга “Астор – господарят на магията”, написана от журналиста Исак Гозес.