В традиционната българска култура първото изкъпване на детето представлява цялостен обреден комплекс, изпълнен с магични и ритуални действия. Жената, помагала при раждането, или свекървата на родилката извършват обреда “Изкъпване на новороденото”. Във водата се поставят различни билки, които носят здраве Най-често това са т.нар. еньовски билки, които са брани срещу Еньовден и след това са изсушени. Задължително се разбива яйце, за да е мека и красива кожата на детето. Пускат се звънци, та детето да е силно като метала. Бабата хвърля в коритото сребърна пара – детето да е здраво и богато. Понякога във водата се хвърлят и живи въгленчета, които са против уроки. Някои баби слагат малко козина от куче или котка, като вярват, че това ще помогне бебето да не плаче често. Водата от къпането се изхвърля в корените на плодно дърво за да е плодовито детето, или върху трендафил, за да е хубаво като цвете. След изкъпването, ако е момиче, бебето се поставя върху женска риза, а ако е момче – върху мъжка, за да придобие качествата на майка си или баща си. След това детето се натрива със сол, за да има здраво тяло и потта му да не мирише лошо. Някъде солта се изсипва от обувката на бащата. Бебето се маже и със свинска мас, за да е гладка кожата му. До началото на ХХ в. сред българското население от някои части на Югоизточна България съществува старинна практика (вероятно от тракийски произход) след раждането на детето то да се поръсва с пепел или с катран, за да не го ловят болести.


Българските мюсюлмани също отдават голямо значение на обредното къпане на новороденото. Наред с железния предмет, символ на сила и здравина, сребърната или златната пара – на богатство и берекет, се изпълнява и един допълнителен обред Всеки ден до 20-ия ден от живота на детето се добавя по едно камъче или по една допълнителна лъжичка вода при къпането, а на 40-ия ден – съответно по 40. Това също се прави за здраве и благополучие на детето. Когато тази вода се изхвърля, се изрича благословията: “Бисмилях!”, като се внимава тайнството да не се извършва под капчук, за да не се разсърдят периите (зли женски демони) и да донесат болест на новороденото.

Евреите отдават голямо внимание на първите пелени в които ще се повива новороденото след къпане. Те са от нов плат, украсени в синьо или в розово според пола и задължително със синьо манисто против уроки. Това манисто присъства и при християните и мюсюлманите под названието съответно “синец” или “бонджук”. Обикновено то се слага на шапката на бебето. Всички етноси вярвали, а някои техни представители и до днес спазват обичая, че до 40-ия ден от раждането пелените на бебето не бива да се оставят навън след залез слънце, за да не им въздействат зли сили. Българите не простират дрехи на бебето върху шипка, защото в нейните клони се крият самодивите, които могат да причинят на бебето обриви, пъпки и болки в корема. За да не го “хваща сюргюн” (стомашно разстройство – бел. авт.), мюсюлманите изтърсват след пране пелените на бебето върху огнището.