Дали от суеверие, дали от страх, или най-вече от голяма любов към децата, но всички европейски народи пазят и до днес свои малки тайни, които имат за цел чрез добра магия да осигурят здраве и благоденствие на новороденото. Из цяла Европа например била разпространена забрана, свързана с ноктите на детето. Докато навърши една година, те не се режели, а майката ги отгризвала със зъби. Според българите това се правело, за да не стане детето лош човек, крадец. Чехите вярвали, че през същия период детето не трябва да се оглежда в огледало. Това вярване също е общоевропейско. Различно е само обяснението му. При чехите това се налагало, за да се научи детето да говори добре, а при нас, българите, за да не стане “женчо”, ако е момче, и “глезла”, ако е момиче.

Словаците слагали сол и железен предмет в постелята на новороденото, за да го предпазват от лоши очи и демонични сили. Със същата цел румънците три дни след раждането не съобщавали на никого пола на новороденото. Те имали практиката като нас да зашият с червен конец или с панделка скилидка чесън на врата на бебето. При французите, колкото и трудно да е било раждането, карали майката да се усмихва, за да има детето й ведър характер. Албанците също като българите внимавали някой да не прекрачи бебето, докато то лази по пода, защото така щял да се спре растежът му. Ако все пак това се случи, трябвало веднага да се направи широка стъпка в обратна посока през детето.

В Сърбия, за да се избегне бременност скоро след раждането, извършвали един задължителен обичай. Когато носели на родилката светена вода от църквата, тя седяла на външния праг на къщата, ставала и отпивала глътка от водата, а после отново сядала на прага. Колкото пъти направела това, толкова години нямало да забременява. Със същата цел хърватите намокряли парцалче във водата от първото къпане на новороденото и го облизвали. В Македония родилката обирала космите от гребена си при първото сресване след раждането. Когато искала да забременее отново, тя ги запалвала и изпивала пепелта, размесена с вода.

При къпането на новороденото швейцарците поставяли зелени върбови клонки във водата, защото вярвали, че така ще го предпазват от гърчове. За спокоен сън на бебето давали глътка вода с маково семе в нея.

Две седмици след раждането австрийците категорично забранявали на родилката да вари плодове. Те вярвали, че чаршафите, върху които тя е родила, имат магична сила и предпазват от пожари, затова ги пазели дълго време в домашния скрин.

В Молдова съществувал интересен обичай. Ако детето се разболеело, след кръщенето го предавали на някоя жена от селото. Тя го гледала няколко дни в дома си и през това време му давала ново име. Когато го връщала на майката, първоначално тя не го искала, но после го приемала и го наричала вече с новото му име.

Власите прокарвали болното дете през тунел, изкопан в земята, като оставяли вътре някоя негова дреха. Така те се опитвали да излъжат злия дух на болестта.