Обясним и вечен е страхът у човека пред неизвестната и неочаквана опасност, която би могла да навреди на новороденото дете. То изглежда толкова уязвимо и крехко, малко и неспособно да се бори само срещу опасностите на живота. Особено застрашени са родилката и бебето през първите 40 дни след раждането. Числото четирийсет по принцип се възприема като особено, гранично между живота и смъртта. Толкова би трябвало да трае според традиционния човек преходът от един статус в друг.


При сватбените обичаи след 40-ия ден невестата се приема като пълноправен член на новото си семейство и престава да мълчи пред свекър и свекърва. В погребалните обичаи 40-ият ден също се отбелязва с определени ритуали. В миналото в повечето случаи в първите 40 дни след раждането майката и детето са оставали напълно изолирани в отделна стая, като е имало забрана да се посещават от когото и да е било извън тесния семеен кръг. Затова, облечени в митологични образи, пред тях се появяват страховити същества, които носят болка, но и надежда за оцеляване.

Старите българи вярвали в зли духове, наричани „нави”, „лехусници”, „шумници”. Етимологията на названието „нави”, разпространено и сред други балкански народи, отвежда в света на мъртвите. Според народното вярване в този зъл дух е превъплътено мъртвородено дете, некръстено или умъртвено по насилствен начин. То се явява при хората като голо пиле, без перушина, голямо колкото орех. Нощем кръжи над комините и покривите на къщите, писука, свири или плаче като дете и напада родилката и новороденото до 40-ия ден от раждането. Тези духове могат да отнемат кърмата на майката или съня на детето й. Могат да вземат сенките им и да ги отнесат отвъд морето.
Времето на действие на тези зли сили е от залез слънце до първи петли (около 1 ч. след полунощ). Тогава е абсолютно забранено на родилката да излиза сама извън къщата, да посреща непознати гости, да оставя пелените на детето на простора, да стои близо до огнище или до огън. За да прогонят злите сили, хората запалвали рог от коза, а до вратата поставяли керемида с жар или катран, чиято миризма да пропъжда навите.

Българските мюсюлмани наричали злите сили, които могат да повлияят върху живота на бебето и на майката до 40-ия ден от раждането, „перии”. Те са слуги на страшния демон Ал Каръ или Ал карък (на турски „каръ” означава „четирийсет”). Тези същества витаят над люлката на детето, те могат да го лишат от сън и спокойствие, да отнемат майчиното мляко, да го задушат или най-страшното – да го подменят, като оставят на негово място друго слабовато, болнаво и умиращо дете. За да избегнат подобна участ, мюсюлманите връзвали синьо мънисто на ръката на бебето, закачали клончета от дрян или глог над люлката, поставяли железен предмет до главата на бебето.
Евреите не оставяли никога детето само в стаята, докато не навърши 30 дни. Те връзвали над люлката синя панделка, синци или глава чесън. Когато детето поотраснело, връзвали на шията му „кемеа” (муска, в която слагали скилидка чесън) и пергамент с някаква молитва. Те смятали, че тази муска има чудотворната сила да отблъсква всяко зло или уроки („айнараха”) от новороденото.
А румънците наричали самодивите „албиле” и също се стремели да спечелят тяхното благоразположение спрямо новороденото. Те не стъпвали на места, за които се предполагало, че са обитавани от тези същества –  канали с течаща вода, капчуци и кръстопътища. Не простирали пелените на бебето върху шипкови храсти или върху клоните на крушово дърво.
Арменците, за да спасят новороденото от „лехусите”, завързвали на дрехата му синьо мънисто с формата на око.
Така синьото мънисто се превръща в универсално средство срещу зли сили. Ако решите да спазите традицията, убедете се, че сте осигурили всички изисквания за безопасност, поставяйки това мънисто в близост до новороденото. Червеният конец също е сравнително безобиден, стига също да е далеч от бебето. Отстранете иглите, ножиците и други железни предмети около креватчето на бебето. Те в много по-голяма степен могат да са опасни, отколкото предпазващи.
Единствено познанието може да смекчи страховете и предразсъдъците. Колкото повече информация обаче натрупва човек, толкова по-нови и модерни са неговите страхове и предразсъдъци. Дано и надеждите са по-силни и устойчиви.