Полковник Петко Йотов, директор на Военноисторическия музей. “Навъди се много учен свят, много инджинери... Но го гледаш – триъгълен човек се пъхнал в квадратна дупка и хлопа...” Това са думи на стар български занаятчия, които Петко Йотов обича да цитира, когато го попитат как в живота му се свързват пагоните, мустаците, музеят, борбата и пеенето. Колкото по-навреме човек си намери дупката, толкова по-щастлив ще е, допълва о.з. полковникът, който дължи всичко постигнато на “хубавия български бохемски живот”. Към него е привикнал още докато ходел прав под масата.

Роден е в Плевен по неволя. Преди да забременее с него, майка му Тота била загубила пет деца при раждането. Затова, когато била бременна във втория месец, бащата я качил на каруцата, впрегнал конете и я повел към Плевен – на сто километра от родното село Славщица в Тетевенския Балкан. В града било по-безопасно за рисковата бременност. Две седмици след раждането на малкия Петко родителите му се натоварили на един камион обратно към фамилната къща.


Носи името на баща си Петко заради поверието, че за да оцелее дълго чакана мъжка рожба, трябва да се кръсти на бащата. Бъдещият военен останал единствено дете на родителите си и израснал в Славщица.

Дори не в самото село, а на един баир наблизо – Тежки рид. Там беше дядовата ми къща – двуетажна, от камък и тухли със седем стаи, а наоколо ниви, ливади, общо 150 дка земя. Дядо Георги беше еталон за мен. Дядо ми по майчина линия и бил заможен, имал е земя и гора, от род на търговци на добитък и въглища. Денем вършеехме на хармана с конете, а когато вечер ги пуснехме да пасат, дядо ми разказваше неща, които смятах за приказки... Чак през 1973 г. купих книгата “Древногръцки митове и легенди” – оказа се, че тях ми е разказвал. Дядо Георги беше мъдър човек, добър търговец, но и бонвиван. До 60-ата му година нямаше кой да го надбяга на кушиите на Тодоровден – най-хубавите коне в областта бяха негови. Нямало ханче в България, в което да не е влизал! Като участник в трите войни, той ми разказваше за воинския героизъм, което разпали у мен страст към историята и към военното дело.

През петдесетте години участниците в трите войни били все още живи. Дядото на Петко Йотов и неговите съселяни говорели за две неща – за войни и за жени.

За съжаление, когато говореха за жени, гонеха дечурлигата, та останахме неподготвени. Но за войните съм слушал истински примери от истинските мъже на България. Баща ми Петкок – редник Йотов, е деен участник във Втората световна... Събираха се дядовците в селската бръснарница – имаше пет стола и една огромна печка от варел. Зимата все там бяха. Аз бях десетгодишен и редовно се захласвах по спомените им. Когато бях малък, двете основни места за социален живот бяха бръснарницата и кръчмата. Днес жителите са по-малко от 150 и вече ми е тъжно да ходя там. Славщица е едно от най-старинните и големи села в региона, открил съм го в турските регистри от 1548 г. До Освобождението турчин не е стъпвал в това село, понеже е давало войници за турската армия и е било защитавано според турските закони. Последният войник от Славщица е даден за турската армия само 5 години преди Освобождението. Дядо ми имал три дъщери и един син. Майка ми Тота била най-малката дъщеря. Усетил той, че тя и Петко не са си безразлични и решил да проучи момъка. Взел го за ратай в продължение на една година, уверил се, че е свястно момче и чак тогава ги оженил. Станали фурнаджии – те откриха фурната в селото и 30 години по-късно пак те я закриха.

До осми клас младият Петко Йотов бил едновременно отличник и побойник.

Поразиите вървяха ръка за ръка с шестиците в бележника. През ден учителите ме биеха, майка ми ме биеше най-малко по три пъти на ден и това е съвсем здравословно и нормално за всяко здраво дете. Може и да не повярвате, но аз съм сукал до втората си година. Това се прави за здраве. Нашите били толкова доволни, че съм оцелял при раждането, че решили да суча колкото може по-дълго. Много добре си спомням как точно на втория ми рожден ден майка ми ме отби. Беше омесила питка със сирене. Плачех и я молех да ми даде да суча. В пазвата си държеше една четка, с която се чешат кълчища. Щом инстинктивно се наведях да суча, тя ме боцваше по нослето с четката, а аз мислех, че е мечка. И така ме отби... Инак съм се родил големичък – 4.800 кг! Бил съм здраво момченце, проходил съм на една година. На прощъпалника съм взел хляба.

Петко Йотов решил да пусне прословутите си мустаци като слушател във Военната академия, за да прилича на двамата си дядовци, които били мустаклии. Казва, че се е метнал повече на другия си дядо – Йото, и по външност, и по умения.

Беше изключителен майстор. Правеше каруци, веячки, къщи, лъжици, вретена... Имаше дърводелска работилница. И аз се занимавам с дърво, а голямата ми страст са часовниците – не да ги колекционирам, а да ги поправям. Мога да зидам, мажа и строя. Преди това, като първокурсник в Механотехникума в Ловеч, започнах да тренирам борба... Отказах се от спорта обаче, понеже тренировките бяха вечер, а това бе времето да гоним момичетата по града... После се запалих по друго хоби – отдадох се на пеене. В осем състава съм бил солист на народни песни. С музиката спрях чак след като се ожених.

Нарича съпругата си Нели “голям късмет, добра жена и прекрасен другар в живота”. Тя е ловчанлийка, 4 години по-млада от него. Днес Петко Йотов има две дъщери и три внучки. Голямата дъщеря е Теодора (1971 г.), а 2 години по-късно се ражда Илина. Внучките му се казват Милка (12), Нора (11) и Петя (8).

Навремето ми беше малко криво, че нямам син, но като поотраснаха децата, си дадох сметка, че момичетата са по-всеотдайни към родителите си. Момчетата сме замесени от по-неблагодарно тесто... Децата “излетяха” от семейната къща преди 14 години. Възпитал съм ги да са самостоятелни и да ме търсят, когато имат нужда. Веднъж, когато Илина и Теодора бяха на 8–10 години, се прибрах вкъщи след работа и ги заварих излегнали се на дивана да гледат телевизия. Викнах ги двете и им обясних – момичета, вече сте големи. Прибира се баща ви. Ще го посрещнете в коридора – едната ще вземе шапката ми, другата – куфарчето. Ще ме питате къде искам да вечерям – в хола или в кухнята. Слагате масата и след като се навечерям, половин час не ме закачате. После може да дойдете при мен, да искате това или онова – тогава е моментът на благоразположението. Двете казаха – добре, татко! И докато се ожениха, спазваха тези правила. По-късно ми благодариха специално, че съм ги приучил към домакинската работа, без да им тежи, и аз се почувствах удовлетворен като родител.

Роденият на 2 септември 1947 г. Петко Йотов е: внук на военни герои: единият му дядо е загинал при Одрин, а другият – Георги Стойков Туртолов, е удостоен с три кръста за храброст за участие в трите Балкански войни; възпитаник на Великотърновското военно училище и на Военната академия; преподавател по история на военното изкуство в продължение на 13 години; полковник от запаса, доктор на науките, директор на Националния военноисторически музей (НВИМ) от 1989 г.

Факти за Петко Йотов
Пуснал пословичните си мустаци през 73-а година. За 31 години ги е бръснал само два пъти. Има колекция от повече от 1000 стари будилника.

Националният военноисторически музей е създаден през 1916 г. и притежава най-богатите колекции от оръжия, знамена, военни отличия и униформи, които са доказателство за героизма на българския воин. НВИМ се сдоби с нова сграда, която се намира на столичната улица “Черковна” 92.