Познавате Емануела – красивата половинка на Андрей Арнаудов и майка на първородния му син. И преди всичко – тя е дъщеря, сестра, жена, спортист, модел, съпруга и интелигентна млада дама. Срещнахме се с нея, за да поговорим за бременността й, раждането, семейството, любовта и наблюденията й за демографската криза в България. Ето какво сподели тя.

Емануела, честит да бъде новият член в семейството ви! Целият ни екип му пожелава да бъде здрав, смел и весел, а вие – горди родители! Как се чувствате?

Безмерно щастлива, както никога преди! Често пъти на нас, хората, ни се случват неща, които чак след време регистрираме колко хубави са били, чак когато вече са в спомените ни. Е, моето чувство на щастие е много осъзнато и е в реално време.

Как премина бременността Ви?

Бях благословена да имам една доста лека и спокойна бременност – един от най-милите и специални периоди в живота ми. Липсва ми даже! Липсва ми и големият ми корем. Нека не звуча прекалено смело, но съм готова, ей сега, да забременея пак! Ще почакаме, разбира се!

Какви промени настъпиха с Вас през 9-те месеца?

Смятам, че физическите промени през бременността са незначителни в сравнение с тези, които настъпват в психиката, в ежедневието и в живота на жената. Природата си знае работата и ни е дала 9 месеца, в които да приемем, осъзнаем и се подготвим за това, което ни очаква с идването на бебето, доколкото това е възможно. В този ред на мисли всичко е различно и е много, много по-хубаво от преди.

Спазвахте ли определен режим на хранене, спорт?

През бременността си за пръв път в последните 10 години не спазвах никакъв хранителен и двигателен режим. Бих казала, че имам установени здравословни навици и принципи на хранене, които бяха подходящи и за периода на бременността ми, и не се наложи да правя някакви промени. Позволявах си обаче повече сладко. Стараех се да правя дълги разходки, доколкото беше възможно, тъй като бях бременна в по-студените месеци от годината.

Как избрахте лекаря, на когото да се доверите?

Д-р Анна Богданова, която е акушер-гинеколог и специалист по фетална морфология, беше мой лекар и преди бременността, тъй че не ми се е налагало да правя избор. 

Как се грижеше Андрей за Вас през този специален период?

Беше подкрепящ, разбиращ и най-важното – съпричастен. Заедно минахме през всички стъпки и етапи в тези почти 9 месеца.

Как премина раждането?

Родих Васил с цезарово сечение. В деня след операцията подтичвах по коридорите на болницата. Възстанових се много бързо.

Голяма част от бащите, с които сме говорили, казват, че минути след като детето се роди, сякаш вече са различни хора. Какви бяха усещанията при Андрей според личните Ви наблюдения?

Андрей е човек, който гори в работата си и често това е свързано с изнервеност и притеснения. Това, което мога да заключа на този ранен иначе етап, чувам също и от хората, с които работи – станал е малко по-спокоен и гледа по-философски на ежедневните работни тревоги.

IMG 0594 2

Как е малкият Васил?

Васил е прекрасен, той надмина всичките ми очаквания. Голямата ми мечта е той. Здрав е, хапва си добре, плаче и стимулира индустрията за производство на памперси.

Имате ли си помощници поне в първите няколко седмици в грижите за сина Ви?

Сама се грижа за него. Моята майка живее в чужбина и въпреки че иска, няма как да помага. Майката на Андрей обаче е в пълна готовност. Включва се! Аз съм тази, която все още се притеснява да поверява грижите за него на друг. И имайки предвид, че Васил е първото ми дете, смятам, че това е нормално и предвидимо. Най-вероятно с второто ще съм доста по-смела.

Според Вашите наблюдения до момента – къде точно се крие проблемът за демографската криза в България?

Не искам да правя дисекция на тази толкова дълга тема. Ще кажа само, че когато търсим извинение или оправдание, за да направим или не нещо, винаги ще намерим. Държавата, условията, моментните средства или жилище, с които разполагаме, заетостта в работата и всякакви други ангажименти или пречки могат да бъдат повод да отлагаме или да се откажем да бъдем родители. Този избор зависи от личните ни потребности, желание и мироглед. Всичко това, разбира се, когато няма здравословни причини...

Какво ще посъветвате младите жени, които все още не могат да се решат да имат рожба, защото гонят кариерно развитие, страхуват се от раждането или от отговорността, идваща с родителството?

Искам да им кажа, че ако чакат момента, в който ще са готови, той реално няма да дойде... никога не си подготвен напълно за това, което те очаква, когато станеш родител. Аз, като майка, мога да кажа – чувството е най-мило и специално. Мигът, в който прегърнах Васил, е несравним! Всичко си струва! Колкото и банално да звучи... децата са смисълът на всичко! Днес разбирам много добре тази, иначе поизтъркана фраза.

Пожеланието Ви към читателите на списание „9 месеца”…

Имайки предвид, че списанието е профилирано, ще кажа така – на всички бъдещи майки желая прекрасна бременност, а на младите родители пожелавам повече сън! Бъдете здрави!

 

Разговора проведе Даниела Граховска