В първите часове от живота на новороденото се осъществява и една свещена връзка между него и майка му – връзката с майчината кърма. По традиция в българската народна култура първото закърмяне се извършва не от родната майка, а от друга близка жена, която също кърми. Дълбоко залегнала в народностното мислене е била представата, че чрез кърмата някои черти от характера на кърмачката могат да се предадат на детето, което тя закърмя. В миналото нейната роля била огромна, защото се приемало, че до третия ден след раждането на бебето майката не може да го нахрани пълноценно. Според това каква жена се е търсела за такива случаи, може да се разбере какви качества родителите са искали да притежава тяхното дете.


“Наетата” кърмачка трябвало да е здрава и работна, да е весела и жизнерадостна, да е умна и кротка. Добре би било да не е развеждана и да няма починали деца. Тя поемала детето и го слагала на дясната си гърда, за да не е “схванато” и да не стане левичар. Ако детето засучело за първи път от лявата страна, щяло да стане лош човек, разбойник. Единствено в Добруджа срещаме обичая момчетата да засукват отдясно, а момичетата – отляво. В миналото по време на обреда свекървата е държала над главата на кърмачката сито и й давала да яде пресен хляб, за да е сито детето.

До ден-днешен е жив страхът от загуба на майчиното мляко, тъй като на кърмата се придава особено значение. Чрез нея се осъществява най-непосредствената връзка между родилката и детето. Млечната връзка е равностойна на кръвнородствената. Когато детето се закърми от друга родилка, то става побратим или посестрим на нейните деца. Строго се забранява женитбата между млечни братя и сестри. При българските турци тази обичайна практика още по-стриктно се спазва и в наши дни. За да се избегне опасността от липса на кърма, румънците зашивали в пояса на родилката три парченца сол, на които има по една капка от нейната кърма. Албанците не позволявали на родилката да дава каквото и да е било на когото и да е. Чехите и словаците препоръчвали на кърмачката да пие алкохол, за да спи добре новороденото, а когато искали да отбият детето, мажели гърдите на майката с черна боя или привързвали към нея кожа от таралеж. По време на първото кърмене сърбите обличали новороденото в бащината му риза, “за да е дълъг животът му”.
Французите забранявали на кърмачката да яде зелена салата, зеле и моркови, защото мислели, че развалят кърмата, а когато майката искала да отбие детето си, натривала гърдите си с магданоз. Италианците не позволявали на родилката да реже ноктите си и да се взира дълго време в хора или в предмети, за да не изгуби кърмата си. Ако жената се разболеела от мастит, провисвали гребен от слонова кост между гърдите й. Испанците много внимавали друга жена да не пие от чашата на родилката, за да не й “вземе” кърмата. Португалците съветвали кърмачката да яде риба треска, защото другите риби разваляли млякото. Холандците препоръчвали на кърмачката да пие кафе, за да е жизнерадостно бебето. В повечето случаи шведите, норвежците и датчаните предпочитали новороденото да се кърми от друга жена.