В традиционните култури на общностите, населяващи българските земи, последните три месеца от бременността на жената са приемани за особено важни.


Според древните представи през последните три месеца се създават желаните физически качества у бъдещето дете – красив външен вид, стройна и силна фигура, чаровно излъчване, големи, ясни очи, дълги мигли, вити вежди, бели зъби и лъчезарна усмивка с трапчинки.

Евреите обръщали голямо внимание на храната която бременната яде. Тя избягвала сушени плодове (за да не се роди детето със сбръчкана кожа), пиела отвари от билки, за да е красива и мека кожата му, и често пеела традиционната родилна песен: “Да дойде свежо и скокливо, съвсем съвършено, да бъдат сочени за пример бащата и отрокът!” Бъдещата майка с усърдие приготвяла бебешките неща на специално семейно тържество. Това били ризка с къси ръкави, “панял” (пелена) и “мантия” (одеяло). Особено значение се отдавало на “фаша” (повой), който бременната благославяла с думите: “От повоя до савана!”, пожелавайки дълъг живот на новороденото. Непременно се подготвяла и малка шапчица за бебето, която се украсявала в синьо за момчетата и в розово за момичетата.
Един-два месеца преди раждането на бебето мюсюлманите приготвяли пелена и постилка на които ще лежат родилката и бебето. Задължение на бащата е било да купи дървена или желязна люлка (салънджак или бешик), а бабата да осигури одеяло за внучето си. В някои по-стари семейства е запазен обичаят в навечерието на раждането да се купува ново решето (сито). То се оставя в стаята, където ще премине раждането. На вратата на дома се преплитат клони от шипков храст, а на дворната порта се връзва куче.

В българските семейства също се подготвяли усилено за предстоящото събитие. Главни участници били бабите, лелите и снахите, а родилката била оставяна да почива. Помощниците изваждали от скриновете най-хубавата прежда и изплитали шапка и терлици за бебето. Стараели се те да са много шарени, за да е интересен и разнообразен животът на детето. Тъчели се пелени и се шиели ризки. Всяка ризка се прекарвала през огъня или през отвора й се промушвал железен предмет, за да е силно и здраво детето. Кумата – бъдещата кръстница, изпридала повоя, като го правела по-дълъг от необходимото, за да е дълъг животът на бебето.
Пелени се правели от всякакви стари памучни парцали, без значение цвета или материята. Разкроявали се продълговати парчета плат, които се подшивали по края. Те се изварявали и нагъвали така, че да не остават свободни ръбове, които да претриват кожата на детето. Всички вещи за бебето се складирали в друга къща поради суеверието, че предварително нищо не трябва да се внася в дома, където ще се извърши раждането. Преди това обаче те трябвало да се отнесат в черквата и да преседят поне една нощ в олтара под престола, защото се приемало, че в този период бременната най-силно усеща детето в корема си, “то оживява”. Именно затова бъдещата майка трябвало да яде много червен лук и орехи, за да има кърма. Тя миела косите си с билки, за да е гъста, лъскава и ухаеща на хубаво косата на новороденото. Някоя вечер след залез слънце бременната отивала до ябълково дърво и погалвала корема си, за да е детето й “червено в бузите”.