Традиционната българска сватба е голям и пищен спектакъл, участниците в който ту тъжно плачат, ту весело се смеят. Магии, заклинания и благословии са в основата на разменящите се реплики. А в техния смисъл е скрито общото пожелание за дълъг и щастлив живот на младоженците, за многобройна челяд и богат имот. По-старото поколение българи с удоволствие би разказало за първата официална среща между сватовете и бъдещите младоженци, на която са се уговаряли не само сватбеното тържество, но и важни въпроси, свързани с имущественото и с финансовото състояние на сродяващите се фамилии. Подялбата на разходите за почерпката, списъкът на гостите, предвидените дарове и куп други детайли впримчвали младите влюбени в капана на предразсъдъци и условности, които често вгорчавали щастливото събитие.


Времената обаче се менят, променя се и българският сценарий на сватбеното тържество. В съвременността се запазват някои моменти – годежът например, на който обаче задължително се разменят пръстени или някакви други скъпи дарове между бъдещите съпрузи. Задължителна е и уговорката за сватбата, като разходите се поделят между двете семейства. Обмисля се сватбеното тържество, като в общия и най-пълен вариант то включва вземане на булката от дома ù, отиване до обредния дом, където се сключва граждански брак, после – до църквата за църковен брак, и най-накрая – почерпка в ресторант или в дома на младоженците.

Днес има дневни и вечерни сватби и куп сватбени агенции, които предлагат какви ли не забавления за присъстващите. В обредния дом съществен момент (той се посреща от всички присъстващи с огромно облекчение и радост) е отговорът „Да” от страна на бъдещите съпрузи на желанието им да сключат граждански брак. Следват поставянето на венчалните пръстени, полагането на подписи под брачното свидетелство и, разбира се, опитът на един от двамата бъдещи съпрузи пръв да настъпи по крака партньора си – обред, който символизира кой ще командва в бъдещия дом. Вдигането на наздравица с шампанско, което се изпива до дъно, в някои случаи чрез церемонията „брудершафт” (преплетени ръце), и чупенето на чашите са твърде редки практики, които понякога се извършват на тържеството в ресторанта. В повечето случаи младоженците предпочитат да запазят чашите (обикновено те са подарък от кумовете) за спомен. Обичаят с чашите е заимстван от сватбените ритуали на евреите, при които в момента на подписването на брачния договор самасът (клисарят) счупва стъклена чаша, пълна с червено вино. Този обред трябвало да напомни на младоженците, че не всичко в живота им ще върви гладко и безпроблемно, че те ще понасят и тревоги, и загуби, които трябва да приемат с примирение. От друга страна, пожеланието е символично – така, както се разбиват парченцата стъклена чаша, така да се разбиват и всички злини и неприятности в съвместния живот на младата двойка.
Като истински европейци днес българските младоженци изслушват сватбения марш, а верни на традицията, изпяват и химна „На многая лета”. При всяка съвременна сватба задължително гостите поднасят цветя на младоженката, а родителите на двойката черпят с бонбони или със сладки. Поднасят ги шаферите и шаферките, което е заимствано от католическата сватбена церемония. Това могат да извършват и приятели на младоженците или техни роднини. Почти винаги на тържеството има малки деца, които помагат на младоженката да приема поздравленията.

Значително е променена ролята на кумовете. Днес е възможно да кумуват и двама мъже, а ако са мъж и жена, напълно допустимо е те да не са брачна двойка, а приятели.
Пълният сценарий на съвременната сватба продължава с църковната церемония. По традиция и канон при нея се спазват всички правила на венчавката и ролята на кумовете е специална. Особено се внимава кумът да не „чукне” венците над главите на младоженците, което се тълкува като заплаха за разбирателството между тях. Независимо от род и религия, на всяка сватба до ден-днешен присъстващите обсипват младоженците с дребни бонбони, житни или някакви други семена с пожеланието да имат много деца. Понякога се пуска двойка бели гълъби, които са символ на вечната и чиста любов между младите.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН