Все него избирали да дава тон за песен в детската градина. “Бях нещо като камертон, който лелките използваха”, спомня си звездата. А първият му досег с прожекторите, макар и не съвсем сценичен, бил на тригодишна възраст, когато трябвало да му оперират сливиците. Изобретателните му родители, чудейки се какво да направят, за да не плаче Крум, му казали: “Легни тук и виж тези лампи – ще ти правят снимки. Няма да боли.” Момчето ги послушало, а след като се събудило от упойката, напразно търсело да види резултата от фотосеанса... Останала била само болката в гърлото...


Пълното име на най-младия изпълнител на MM Records е Крум Сираков. Роден е на 15 август 1986 г. в София. Майка му се казва Боряна, а баща му – Любомир. Крум обаче дължи на другиго своя афинитет към музиката и това е баба му (професия журналист!), която един хубав ден го хванала за ръка и го завела в музикалната школа в квартала

“Бях в първи клас, когато ме записаха на пиано. Казваха ми – за обща култура. С флейтата започнах в шести клас, когато вече сериозно мечтаех за Музикалното училище. Е, приеха ме...” Години по-рано почти всекидневие била следната картинка: в хола на дома им в квартал “Младост” момчето подрежда в секцията си ударни инструменти – кофи, паници, тенджери, и вдъхновено удря с лъжици и вилици върху тях. Старият касетофон е пуснат на запис, а Крум е в ролята хем на барабанист, хем на вокалист... Не пеел рок парчета: “... а всичко останало – пълен репертоар от популярните тогава детски песнички плюс патриотични хитове като “Питат ли ме дей зората”. В ранния си творчески период съм записал най-малко четири или пет дългосвирещи тави” – смее се звездата на ММ Records.
Отначало Крум се насочва към инструментите, защото смята, че преди да пропее, всеки професионалист трябва да получи солидно образование. Така и става – в момента Крум изучава две специалности в Музикалната академия: пеене и флейта при проф. Лидия Ошавкова.

Флейтата е сериозно вплетена в семейната му история. Майка му е флейтистка, но навремето не я приели в Музикалното училище, ето защо станала дефектолог логопед. “Тя има глас, от нея ми е талантът... Чрез кариерата си днес изпълнявам и своята, и нейната мечта.” Преди години обаче родителите не разрешавали на момчето да се отдаде на музикалната страст. Натискали го да ходи на уроци по математика. “Майка ми смяташе, че щом тя не е успяла да се реализира с флейтата, аз не бива да повтарям грешката й.” Искали Крум да стане инженер като дядо си, но се простили с тези мечти, след като младежът доказал, че е по на ти с нотите
“Най-много обичах да ме водят на естраден концерт. Отскубвах се от ръцете на нашите и тичах право на сцената. Изпълнителите ми се радваха, но след края на шоуто настъпваше драма, понеже не исках да си тръгвам”, спомня си Крум, чийто първи кумир в най-невръстна възраст бил Георги Христов. Крум бил затворено и възпълно момче заради което другите деца жестоко му се подигравали – особено в детската градина. Това го амбицирало да се вземе в ръце и още в пубертета със замах решил проблема с килограмите. Спортът по никакъв начин не ограничава апетита му: “Много си хапвах, и сега си хапвам. Сещам се за една весела думичка, бузурест – така ми викаха заради големите бузи...”
Крум бил и послушно, и изпълнително дете, мълчал си и дори харесвал детската градина: “Караха ме винаги да давам тон на групата. Срамувах се да излизам отпред и да пея, но тон с удоволствие давах. Бях нещо като жив камертон който лелките използваха. А тайничко мечтаех да порасна и да стана друг човек – слава Богу, постигнах го още в гимназията.” Детските игри не били чужди на малкия Крум: правел-струвал, все благоустройството му идвало отръки: “Вдигах къщи където и да се намирах – из градинките, на балкона или направо в спалнята. Строях домове и слагах вътре човечета, с които разигравах филмови серии с фантастични сюжети. Правех къщите от подръчни материали, най-успешно от някоя голяма картонена кутия или от пръчки. Когато липсваха материали, строях миниапартаменти от карти за игра и кубчета.”
Никак не обичал да ходи на село при баба и дядо през лятната ваканция. Въпреки пасторалната природа в Коиловци край Плевен, Крум възприемал дългите дни там като изгнаничество. “Страхувах се да ходя вечер във външната тоалетна, понеже в двора беше много тъмно.” Добре поне, че бил братовчед му, та си играели заедно. Когато го нямало, Крум безспирно се обаждал по телефона в София и врънкал родителите си да го вземат. Дори обявявал “гладна стачка” – за ужас на роднините. “Правех опити да избягам, но гъските ме подгонваха и се връщах...” Не искал да има брат или сестра
“Проявявах обичайния детски егоизъм – всички благини да са само за мен, да не ги деля с никого... Дори и след като го преодолях, не съм мечтал вкъщи да има и друго дете. Сигурно причината е, че когато бях осемгодишен, нашите се разведоха.” За сметка на това Крум проявявал специална слабост към четириногите.
“Имал съм няколко пъти куче, но никога за повече от месец и половина... по майчини причини. Тя не обича кучетата и аз се съобразявам с това.” Малкият Крум обаче не се стърпявал и колчем видел симпатичен четириног, водел го вкъщи, а мама бързала да го подари на някого. Последния път се случило наскоро – след купона по повод на наградите на Телевизия ММ. Крум намерил лутащ се кокершпаньол на улицата, който престоял у тях, докато открият стопанина му.
Порасналият Крум разсъждава, че в бъдеще семейството му ще е четиричленно “Представям си, че ще имам първо дъщеря и максимум година по-късно и син. Бих искал да са руси като баща ми. Няма да ги засипвам със забрани и ограничения. Подходът с твърдата ръка е отживелица.”
За себе си певецът казва, че е ревнив и избухлив – черта, нетипична за неговите близки. Зарича се обаче да направи и невъзможното, така че до задомяването си да е станал по-сговорчив.
“Прави са младите семейства, които се въздържат да имат поколение, преди да са сигурни, че ще се справят финансово. Е, чакането все пак не може да се проточва до безкрайност”, заключава Крум с усмивка.

Крум е на 19, от София, първият изпълнител на MM records.

 

  • Първото му излизане пред публика като изпълнител е на наградите на ММ за 2004 г. във Велико Търново.
  • Първият му хит е песента “Тази нощ” с аранжимент на Deep Zone Project. Крум я представя дебютно на открит концерт по случай Деня на Европа.
  • Феновете най харесват втория му сингъл – “Не си играй със мен”, по музика на Миро Гечев (Studio2AM), режисьор на видеото е Васил Стефанов. Именно за тази песен Крум бе номиниран от музикалните журналисти за Дебют на годината на годишните музикални награди на ММ за 2005 г.
  • Третото парче на Крум е дело на същия творчески екип и се казва “Мислите ми плени”. Специален участник в клипа е... зайчето Точица.

    На прощъпалника му имало 30 играчки. Крум уверено грабнал най-малката от тях – детска китара.

  • Проходил е на година и един месец.
  • Първата му дума била “кака”, последвана веднага от цяла серия: “мама”, “татко”, “баба”, “дядо”.
  • Съжалява, че не поддържа връзка с приятелчетата си от квартала. Пътищата им се разделили, понеже мнозина заминали за чужбина.
  • Не обича туршия, оцет и доматен сок.
  • Обича калмари (особено панирани).
  • Хобито му е сноуборд.
  • Подкрепя благотворителни инициативи като борбата с рака на гърдата.