Биляна Петринска е завършила Татралния колеж “Любен Гройс”, където 11 години е била и асистент по актьорско майсторство на проф. Елена Баева. Първата й роля на сцена е била на Пепеляшка в театър “Възраждане”, където си партнирала със Стоянка Мутафова и Емилия Радева. Продължава да играе на същата сцена (“Криворазбраната цивилизация”), както и на сцената на Народния театър (“Пигмалион”, “Домът на Бернарда Алба”, “Почивен ден”, “Да си вземеш жена от село” и най-новата постановка – “Идеалния мъж” на О. Уайлд, постановка на известния френски режисьор Тиери Аркур). Снимала се е в няколко български филма и тв-сериала, а напоследък нашумя участието й в новия български филм “Време за жени”, където играе една от главните роли заедно с Аня Пенчева, Параскева Джукелова, Катерина Евро. За да стигне дотук обаче, Биляна Петринска... първо е била БЕБЕ!
След като януари търкулва всичките си празнични и именни дни, на 22-ри 1974-а едно семейство празнува най-големия си празник. Ражда се първото му дете – Биляна. Може би защото се появява през зимата, Биляна и досега е много зиморничава и обича повече топлата есен и уханната пролет. “Родила съм се със секцио (не са ме дърпали). Всички бебета са пищели, а аз съм издавала тананикащи звуци! Била съм певицата на отделението. И наистина сега умея да пея много добре. Дори издавам, че искам някой ден да запиша песен за себе си.”


Майката на Биляна видяла името на дъщеря си в сръбски вестник. Прочела за една известна тогава гимнастичка. Всъщност връзка със Сърбия има. Бабата на Биляна (актрисата, не гимнастичката ) по бащина линия е родена в тогавашна Югославия. Нейната майка пък е сръбкиня. “Аз имам малко от тази кръв. Другата ми баба пък се казва Бонка. И нейната буквичка съм взела. Искали са брат ми да се казва Кристиян, на дядо ми, но... по времето, в което ние сме се родили, тези имена не са били позволени... В последния момент, с химикал в ръка, родителите ни са решили брат ми да носи името Емил. Просто се сетили за звездното име Емил Димитров... И така аз съм взела името на известна сръбска гимнастичка, а брат ми – на голям музикант.” Брат й Емил се ражда, когато Биляна е на три години – точно когато децата са най-ревниви. Биляна ревнува доста. Дори плаче, когато кърмят Емо.
Веднъж за ужас на майка си, когато той е съвсем, съвсем малък, Биляна го изкъпва в мивката... като кукла. Става доста трудно и тогава родителите вземат решение – за една година Биби отива да живее при баба си. “Баба работеше в детската градина, която, разбира се, аз посещавах. Спомените ми от този период са облечени с карирани туники – оранжеви за момичетата и сини за момчетата. Помня мириса на грис, който ни даваха за десерт, и вкуса на филийка с масло и тахан халва, както и онези велурени пантофки с пухчета...” Нито в детската градина, нито вкъщи Биляна не е пакостливо дете

Тя е разумна и като че ли по-зряла за възрастта си. Биляна е почти детето пример. Майките, които сега четат това, сигурно си мислят: “Да, бе, това не е възможно. Тогава сигурно е била много злояда...” Да, ама не! “Хапвала съм си много добре. Майка ми е разказвала, че като съм била в градината при баба, съм отивала в лехата и сама съм си късала каквото искам. Яла съм магданоз, лук... каквото има в градината. Доматите и досега ги ям като ябълки. Най-голямото изкушение за мен, което си остана досега, е шоколадът. Винаги изяждах бързо моя, докато брат ми старателно си го пазеше. После аз започвах да правя всичко възможно, за да си изпрося от неговите парченца. И успявах! Баба ми често криеше шоколадовите бонбони, но аз имах безпогрешен нюх на шоколадов откривател и винаги ги намирах.” Биляна има спокойно и щастливо детство Баба й прави сладки, дядо й разказва приказки, с приятелките навън играят на гимнастички – въртят дълги панделки в кръг като ленти, карат колела и си купуват от едновремешния сладолед ескимо... Там в игрите Биляна започва да усеща удоволствието да показва пред публика какво може. “Помня как съм изнасяла рецитал от песни и стихотворения заедно с другите деца на улицата пред възхитените погледи на бабите от махалата... Чувствах се добре, когато се изявявах. Исках да пея и да танцувам на сцена. Обличах се в роклите на майка ми и обувах обувките й, играех всякакви персонажи – певици, продавачки, учителки, лекарки, танцьорки, майки... Като ученичка в 3-и или в 4-и клас играех на учителка по руски език – като говорех на руски.:)) Имах си “реквизит” – показалка, контролни по математика или български и ги проверявах. Предварително правех различни грешки и после ги откривах и пишех оценки! Стана така, че чуждите езици бяха любимите ми предмети в училище. Много обичах да танцувам като балерина. Опитвах се да стоя на пръсти и си шиех балетни рокли от булчинския воал на майка ми. Интересно беше, че обших краищата на една моя къса рокличка с клонки от върба в кръг, за да стои като балетна... По-късно започнах да пея. Нашите ме водеха в Двореца на пионерите, където репетираше вокалната група “Пим-Пам”. Ръководител беше Борис Карадимчев. Един ден той излиза от репетиционната, където чакат родителите, и пита: “Чие е това дете”? Майка ми се представя и той казва: ”Тя може и трябва да пее” Аз наистина съм наследила от майка си хубавия глас, а от баща си – усета за рисунка, линия... За зло или за добро, професионално не се занимавам нито с пеене, нито с рисуване, но това са умения, които са ми полезни в работата като усет.”
Първата театрална роля на Биляна Петринска е на Пепеляшка – една от любимите й приказки като малка. Неведнъж си е прожектирала сама филмчето на стената в стаята и си е представяла, че тя е красивото момиче със стъклена пантофка. Другата й любима приказна героиня е Снежанка. “Мечтаех да съм Снежанка. Баща ми направи страхотна корона от станиол и картон, поръсихме я със счупени коледни играчки и със звезди. Беше много хубаво... По-късно майка ми купи и една прекрасна кукла, цялата в бял пух и звезди. С корона! Това беше като сбъдната мечта. Любимата ми книга ми беше “Пипи Дългото чорапче”. В нея имаше и едно малко негърче, което много харесах. Май се казваше Моана. Тогава аз си пожелах да имам кукла негърче. Струваше ми се, че така ще усетя океана, мидите по брега, пясъка и слънцето, кокосовите орехи... екзотични неща, далеч от България. И така аз закопнях за кукла негърче. Не си спомням след колко време – вече отчаяна, че никога няма да я имам – я видях! Беше в един магазин за играчки – малка, тъмношоколадова кукла. Не можех да повярвам. Толкова я заобичах. Веднага започнах да й шия дрехи и да й плета шалчета и обувки. Тази кукла негърче я пазя до ден-днешен. Понякога не можем да си представим колко много неща от нашето детство са останали дълбоко в нас до ден-днешен Това, което сме сега, в ден-днешен, е това, което са формирали детските дни в нас. Книгите, стиховете и песните, чистият въздух и животът “при баба”... Сега, като отида при бабите, се удивлявам как едно време за мен тези стаи са били огромни пространства, как леглото беше “море” и как малката уличка беше “безкраен път”, по който тръгвах на пътешествие. Отрасла съм сред много любов, смях и песни. И двете ми баби пееха и ме учеха да рецитирам стихотворения. Единият ми дядо свиреше на цигулка, учеше ме да играя шах и ми разказваше приказки, а другият ми внушаваше, че трябва да се образовам и да работя упорито, за да мога да разчитам на себе си. Много четях и това ме възпита в много ценности. Имах период, в който вярвах в приказки. Сега знам, че Добрата фея е само една мечта, родена от копнежа ни по съвършения миг!”