За да се предпази малкото дете от многобройните зли сили, които могат да му навредят, от прастари времена хората са измислили различни рационални и ирационални практики. Някои от тях са свързани с отделни забрани (табу), чието нарушаване предизвиква намесата на злото.


Подобно табу засяга човешките нокти. Приемани като заместител на самия човек, те могат да послужат на злата магьосница да направи черна магия. Това става, като ноктите се смесят с косми, свинска мас, восък, пирони и зърна и се скрият под къщния праг, под огнището или в градината. Тази магия може да причини тежка болест и мъчителна смърт на човека. За да се предотврати замислената опасност, след като се изрежат, ноктите не бива произволно да се изхвърлят. Те не бива да се изгарят, защото това може да причини болести и нещастия. Обикновено те се заравят или оставят на покрива на къщата. Вярва се, че когато човек умре и отиде на небето, ще го попитат: "Къде са ноктите ти?" А той отговаря: "Идват след мене.”

Евреите събират в специална кутийка всички изрязани нокти (и на ръцете, и на краката) и ги пазят до дълбока старост, защото това осигурява щастието и благополучието им. Мюсюлманите твърдят, че ноктите на малкото дете не бива да се режат до 40-ия ден от раждането му, за да не стане крадец и разбойник. Те вярват, че ако злонамерен човек вземе нокът на новородено, може да му причини болест и смърт.
Една от най-страшните опасности за новороденото е загубата на съня и спокойствието му. Това според народната вяра се дължи на злия дух, наречен “горска майка”. За да го прогони, бабата прави следната магия: взема три лескови клечки, които запалва върху една желязна лопата. Слага малко тамян в огъня и обикаляйки три пъти около бебето, нарича: “Ти, горска майко, ти си грозна и омразна. Бягай, не плаши детето, че имам огън да те изгоря!” Българите мохамедани също прогонват злия демон на безсъницата, размахвайки манара (брадва) над болното дете, като го заплашват, че ще го посекат.

Има и добри сили, като тези, които осигуряват положителни качества и способности. На голяма почит сред българите е умението да се разказва словоохотливо и интересно. Затова при раждането на дете в къщата чукат орехи, за да е отракано и приказливо бебето. Още повече се тачи хубавият, звучен глас, който чрез песента може да стигне до всяко сърце. За да разказва гладко и да пее хубаво, детето, още докато е съвсем малко, трябва да изпие еднократно вода от звънец. Този звънец се връзва на най-хубавата овца от стадото. Така се пожелава детето да има сладък и звучен глас като звънеца.
Мюсюлманите карат ходжата да плюе три пъти в устата на новороденото и по този начин да му придаде способността да чете гладко и да пее звучно текстовете на Корана.
Евреите молят меламед (учителя) да посети новороденото, за да му вдъхне желание за учене, начетеност и любознателност.