Мариян Бачев – актьорът, който може да решава задачи със сфера и цилиндър

CV
Мариан Бачев е завършил НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” – специалност “Актьорство за драматичен театър” в класа на проф. Надежда Сейкова. Има 2 награди за мъжка роля, едната от които е за талантлив млад актьор, и 4 номинации за АСКЕЕР. Сега работи като PR на Родопския драматичен театър “Николай Хайтов” – Смолян. Като актьор на свободна практика през новия театрален сезон ще играе отново в мюзикъла “Ах, този джаз!” в Народния театър (реж. Борис Панкин). Предстои му и премиера, защото след кастинг е избран за участие в спектакъла “Старчето и стрелата” (реж. Младен Киселов). През май 2007 г. издържа с пълно отличие държавните си изпити от най-новата магистърска програма в НАТФИЗ “Мениджмънт в сценичните изкуства” и беше награден от ректора на Академията.

Колебания от утробния период
Като се има предвид, че бебетата чуват от коремите на майките си, Мариан Бачев е чувал как неговата майка се колебае дали да го кръсти Мариан или Юлиан (роден е на 8 юли), или пък Адриан?!? Ако е Адриан, ще бъде първи номер в училище и все него ще го изпитват, ако е Юлиан... последен. Не става. Най-добре Мариан! Така спокойно и прагматично било избрано името.


Мариан се появил в “Майчин дом” в София. Той бил второто дете в семейството. Родил се бързо, почти “на четвъртия такт”. Родилните болки започнали, докато майка му гледала “Златният Орфей”... Дали заради това, или не – бил много гласовит.
Това има своето продължение и до днес...

Какво бебе беше?
Бил съм злоядо бебе, но тъй като съм син на злояда като дете майка, не са ме мъчили. Мама си казвала: “Няма да го карам насила, колкото иска, когато иска...” По-късно обаче се оказало, че инатът ми е много голям и борбата между мен и храната не стихнала!


Това се случва често, интересното и различното е, че при всяко дете битката се води по различен начин. При някои деца с часовник и определено време, за което трябва да се изяде всичко, при други с наказания, при трети със залъгване и чакане на боклукчийската кола на прозореца, при Мариан... с робот!
Помня как ми пускаха един много гаден син робот, на които му светеха очите, а на корема му се въртяха едно жълто и едно червено кръгче. Колко ме е било страх, може да се съди по това, колко ярък е споменът в главата ми. Направо се напикавах от ужас и ядях като попарен. Когато изяждах всичко, спираха робота. Щом обаче започвах да се инатя, брат ми и майка ми с най-голям кеф пускаха чудовището, което беше направо отвратително... Години по-късно, когато сключих примирие с хляба и супата, съвсем случайно открих този робот в кашон с играчки. Разгоних му фамилията! Целият беше разглобен, видях сметката на всички лампички, батерийки, кръгчета... разглобих го и го изхвърлих, без да казвам на никого. Така си отмъстих на този... гад!
И-и-и-и едно на нула за Мариан срещу робота! След това на бойното поле се появила една досадна чаша мляко, която всяка сутрин Мариан мно-о-ого бързо “изпивал”... през балкона! Всяко нормално дете има в хранителната си биография поне по една такава случка.

Детето беглец
Всяко дете има и поне един план за бягство. Някои дори го осъществяват...
Тъй като живеехме в къща, когато бях малък, много лесно отварях портата на двора. Един ден, след като съм разбрал, че майка ми и баща ми са заминали на екскурзия в Москва, съм взел смелото решение да ги последвам. Нарамил съм любимата си чантичка "Чичо доктор" и съм се запътил към Централната гара. На 600–700 м от двора ме видяла една съседка. След като ме разпитала накъде съм се запътил съвсем сам, ми казала: “А-а-а, към Москва си тръгнал. Не е натам посоката. Ела да те заведа.” И ме върнала обратно вкъщи, където баба ми и дядо ми пребледнели пъшкали.
Това е първият НЕуспешен опит на детето беглец! Не след дълго последвал и втори опит!
Въпреки взетите стриктни мерки, аз отново съм избягал. Този път ме намерил кварталният, който ме завел във Второ районно. След като родителите ми установили липсата ми, спешно организирали хайка по издирването ми. Търсили са ме всички деца от квартала, а едно от съседчетата отишло да успокои мама с думите “Няма го никъде, лельо Ваня. Хубаво дете беше!” ... :) Майка ми хукнала към милицията и ме открила на пейка пред районното. Любезните служители ме били извели, защото съм бил свършил добра работа в гащите и не им било много приятно. Един млад милиционер ме пазел, а аз съм му обяснявал, че не плача, защото не се губя за първи път и скоро ще ме приберат. Така и станало. След тази случка майка ми, баща ми и кварталният станали неразделни приятели!

Овчар, не по призвание
Дотук става ясно, че Мариан е бил злоядо дете, което бяга от къщи. Време е да излязат и положителните страни на героя. Може пък да е бил много добро и послушно дете в детската градина?!
Аз съм имал баба и прабаба и на детска градина не съм ходил! Аз съм привилегирован принц! Благодарение на тях отидох в първи клас готов с четенето и писането. Всеки ден решавах и задачи. Майка ми и баща ми бяха изрязали едни картончета, като на всяко от тях имаше събиране с 1, събиране с 2, с 3 и така нататък. Постоянно ме проверяваха какво съм научил през деня. Събирането с 1 и с 1 ми беше лесно, но като започнаха 7+5, 8+9, 7+8... ми се видя доста сложно и измислих хитрост. Когато вечер мама вземеше картончетата, за да ме изпитва, аз полягвах така, че да виждам картончетата отдолу. Числата прозираха от лампата и аз казвах отговорите безпогрешно. В един момент обаче майка ми се усети. Скри картончетата и каза: “Я сега кажи колко е 8+7...” Ъ-ъ-ъ!!! Завъртяха ми една огромна двойка в бележника, а татко ми написа толкова дълга забележка, че не му стигна едната страница и мина на втората. Не помня точния текст, но до днес помня почерка му. Беше нещо от типа, че от това дете явно ученик няма да излезе и трябва да отиде да пасе овцете на село. Дори звънна на негов приятел овчар, за да пита дали могат да ме вземат при тях. Последваха рев, обещания и още на другия ден станах рано, за да уча смятането със сложните числа. За малко да стана овчар, размина ми се на косъм! Между другото много добре научих математиката. Смятам прекрасно и съм много добър математик. Винаги можех да обясня на съучениците си задачите за разликата от обемите на сфера в цилиндър...

...и станал Артист!
Учителката дори го карала да проверява контролните на класа, като ги сравнява със своята тетрадка! Заедно със завидните математически възможности Мариан расте и като много забавно и артистично дете. Дори е кандидатствал едновременно в Икономическия институт и в НАТФИЗ. Приет е от първия път в театралната академия!
Брат ми ходеше на кръжоци по корабомоделизъм, ракетомоделизъм, млад моряк, ей такива силови, математически неща. После стана строителен инженер. А аз ходех на какво ли не – дърворезба, джудо, футбол, навсякъде се задържах по два месеца и желанието ми се изпаряваше, докато не попаднах в драмсъстава на най-престижния ентъртеймънт индъстри център, Mall of kids или по стар стил Двореца на пионерите! Записах се, обаче интересът на децата се оказа супер голям и се наложи да се явя на изпит. Майка ми каза: “Е, той така или иначе няма да го издържи. Къде ти в нашето семейство актьор!” Обаче ме приеха и бях сред 12-те избрани. А! Изненада! Баба ми започна да протестира: “Кой ще го води? Много ни е далеч...” Майка ми я успокои: “Не се тревожи, след месец ще му омръзне, като джудото и футбола...”Да, обаче на мен не само че не ми омръзна, а дори толкова ми хареса, че прекарах там цели 7–8 години – до XI клас.

В ролята ТАТКО
Сега, след много успешно изиграни роли, Мариан се справя с една съвсем нова – главната мъжка роля ТАТКО. Като финал на разговора няколко съвета от него към всички, на които предстои най-хубавото събитие.

  • “Да” на замразяването на стволовите клетки.
  • “Да” на климатика вкъщи.
  • Ако вие сте с пуловер, значи и на хлапето ви също му е хладно!
  • Глезете детето умерено. Не забравяйте, че самоконтрола на децата го създаваме ние, родителите!
  • Отделяйте повече време на жената до вас – тя ви е направила най-големия подарък в живота!