Според православния канон началото на четиридесетдневния великденски пост е предхождано от двата последователни празника Месни заговезни (26 февруари) и Сирни заговезни (5 март). На първия празник, за да предизвикат прераждащата се природа, децата от Софийско правели оратник, машала – сноп от слама, който запалвали и разпалвали, подвиквайки: “Ората, копата, дай ми, чичо, момата, да ти не запалим брадата!”
Вторият празник бележи началото на седемседмичния пост. На този ден се ядат масло, сирене и яйца. Празникът е известен като Сирна неделя, Сирница или Прошка. През цялата седмица, особено във вторник и петък, жените спазвали забраната да не перат и да не простират бяло пране, за да не бие градушка през лятото. Заедно със своите съпрузи те посещавали кумовете и възрастните си роднини, за да им целунат ръка и поискат прошка, тъй като вечерта, щом седнели на трапезата да заговяват (с баница със сирене, рибно ястие и мляко), всички трябва да са се помирили и да са си простили сторените грешки и обиди.


Задължително за сирнишката обредност е т.нар. хамкане, ламкане или лашкане на бяла халва, парче сирене или яйце, които най-възрастната жена в семейството завързва с червен конец на гредата на тавана или на хурката си. Всички деца сядат на пода с ръце зад гърба си и се опитват с уста да захапят люлеещото се лакомство. След това бабата запалва конеца и пепелта от него се пази като лек срещу уплах и уроки. В миналото на този ден се правели т.нар. сирнишки огньове и имало младежки стрелби със стрели и пушки.
При арменците празникът Заговезни носи названието Парегентан, т.е. празник на доброто, плодородието и жизнеността. В миналото по селата ходели юноши, маскирани като животни, и подобно на българските кукери с викове, песни и обредни танци прогонвали злите сили. Вечерта се палели огньове и младежите ги прескачали за здраве и за прогонване на болестите. От миналия век насам Парегентан в градовете се ознаменува с весели карнавални вечеринки.

До ден-днешен в Хасковско християни и мюсюлмани правят загялки. Всички ергени се събират на определено място край селото. Палят големи огньове и хвърлят по посока на селото горящи стрели (стрялки). Когато хвърлят стрелата, те я наричат на някоя мома, която харесват и за която искат да се оженят. На средата на мегдана се пали голям огън (машалган). Около огъня се скача и се играе, за да се отстрани всяка напаст, за да настъпи очистване от насекоми, болести и епидемии, да се донесе благополучие на хора и добитък, на ниви и градини.
По този повод в традиционните песни има доста шеговити и нецензурни изрази, предназначени за провокиране и за разпалване на сексуалното желание у младите и за защита на техните репродуктивни способности. Пример е и тази шопска песен, записана в с. Драгалевци, Софийско, в която младежите пеят:
Ората, копата!
Дай ми, чичо, момата,
да я водя из дол в дол,
да й сеча бела фурка!