Влади Георгиева, акушерка в СБАЛАГ “Майчин дом” – София пред “9 месеца”

Как протече последното раждане, което ръководихте?
Роди се истински мъж – 4450 кг, 53 см. Това беше първо раждане за жената и мина великолепно. Нямаше почти никакви последствия за нея и очаквам тя много бързо да се възстанови. Мисля, че родилката беше доволна от нас.


Как избрахте тази професия?
Голямата ми мечта беше да завърша право, но го замених с акушерство. Всичко стана толкова случайно. Сестра ми е лекар и покрай нея реших и аз да работя в тази област. Така вече 20 години съм акушерка.
Къде започнахте работа?
Имах късмета да съм от първите “специално обучени” акушерки. В курса бяхме общо 40 момичета. Аз попаднах в “Майчин дом” и оттогава работя тук.

Колко бебета са изплакали във Вашите ръце?
Трудно е да кажа. Сега за 12-часово дежурство на бял свят се появяват по 10 бебета. Преди години ми се е случвало само за един ден да помогна да се родят 20 бебета. Не можех да подвия крак. Тъкмо кажа “Честито” на една майка, и друга вече плаче, че ще ражда.
Удовлетворява ли Ви работата?
Това е най-хубавата професия! От нас започва животът. Усещането да видиш как детето буквално изскача в ръцете ти е невероятно.
Какво Ви натъжава?
Безразличието на майките към нашия труд. Рядко са тези, които казват “Благодаря”. Просто напускат родилния дом с мълчание. Това ме притеснява, не знам дали съм свършила работата си добре. Искам жената да се чувства максимално удобно по време на раждането. Не очаквам нищо – само една благодарност.
Как се справяте с жените, които плачат или викат?
При различните жени прагът на болката е различен. Едни понасят по-стоически раждането, други викат, крещят, плачат. Винаги се стремя да намаля болката, да поставя необходимата упойка. Сега вече има и епидурални и спинални упойки, с помощта на които раждането преминава по-лесно.
Как предразполагате една бъдеща майка да Ви се довери?
Усмихвам й се. Опитвам се да й покажа, че и аз знам какво изпитва в този момент, майка съм, преживяла съм всичко. Болката минава и след това се радваш на едно прекрасно същество, което осмисля живота ти.
Как реагират родилките, когато за първи път видят бебето?
Едни се смеят, други плачат. Има и такива, които казват: “Ох, колко ми е грозно бебето!”
Какво не бива да прави една жена по време на раждането?
Да не плаче и да не се притеснява, че нещо може да стане с детето. Да мисли позитивно, да живее за мига, в който ще го гушне. Раждането е свързано с болка, опитваме се да я облекчим, но малко или много тя съществува.
Променено ли е отношението на младото поколение към раждането?
Младите момичета са по-изнежени. Не търпят болка, не са научени какво да правят. Имаше случай, когато майката не искаше да гушне детето. Страх я беше да не го изпусне.
Кой трябва да ги научи?
Майката трябва да обясни на дъщерята какво да прави – преди да забременее, през бременността и когато вече ще ражда. За съжаление личният лекар почти не обръща внимание на бременните, женски консултации вече няма. А приятелките не са надежден източник на информация.
Вие обяснили ли сте вече на дъщеря си как се става майка?
Да, тя е на 10 години и знае какво я очаква. Присъствала е на раждане и добре разбира какво представлява това.
Бихте ли се отказали от работата?
Обичам тази професия, но парите са малко. А човек трябва да мисли и за семейството си.
Разкажете някоя интересна случка от практиката си?
Дълги години една приятелка не можеше да забременее. Накрая реши да осинови дете и година по-късно вече носеше бебе под сърцето си. Роди в “Майчин дом”.
Какъв съвет бихте дали на бъдещите майки?
Бъдете щастливи през 9-те месеца. Нека сме като французойките – те непрекъснато галят корема си и говорят на бебето. Докато бях бременна с дъщеря си, и аз правех така. След това детето те чувства много по-близка.