Казват, че баба Марта много са радва, когато на 1 март срещне деца или моми и невести, закичени с усукани бели и червени конци (мартеници). И до ден-днешен в някои отдалечени села препоръчват на възрастните жени да не излизат от къщи на нейния ден, за да не я разсърдят. За всяка домакиня на 1 март е задължително да почисти дома. След това сметта се събира и се изгаря на голям огън на двора, който децата и младежите прескачат с лице към изгрева на слънцето, за да не ги спохождат вредители и злополуки.

В православния календар на 9 март се честват Светите четиридесет мъченици, загинали през ІV в. заради христовата си вяра. За българите празникът се нарича Младенци и се свързва с култа към младостта и красотата. На този ден за здраве жените и децата се търкалят 40 пъти в тревата, прескачат по три пъти огъня, запален пред вратата на къщата, за да не ги хапят змиите през годината, децата ловят по 40 рака от реката, които се варят и ядат на празничната трапеза. В Западна България се омилостивява баба Шарка, като всяка майка изпича 40 специални обредни хлебчета, наречени ”кукла” или ”младенец”. Те се надупчват с масур, ”за да не дупчи баба Шарка децата!” Едно от тези хлебчета трябва да се хвърли на покрива на къщата или върху фиданка, за да не идва страшната болест. Тази година празникът е двоен, защото на него се отбелязва и Сирни заговезни или Прошка – последният ден пред постите, на който е позволено да се хапне и блажна храна. Конецът от ламкането на халвата или на яйцето се изгаря и по него се гадае за плодородие и късмет (ако изгаря бързо, ще има благополучие за всички). Остатъците от сирнишката трапеза се запазват и на другия ден се изяждат от децата, за да се родят пъстри агънца през годината.

Един от най-тачените от моми, невести и малки деца празник е Тодоровден (15 март). В миналото в петък, преди празника, младите булки (омъжените през изминалата година) обличали своите сватбени дрехи и водени от свекърва си, отивали в църквата, за да вземат първо причастие. Всяка невеста носела тепсия с варено жито и царевица, върху които били сложени обреден хляб, погача, колач със забодени в тях две свещи, вързани с червен и бял конец. Щом влезнели в черквата, младите се нареждали в редица една до друга, като поставяли тепсиите на земята пред краката си, а зад тях заставали свекървите. Свещеникът освещавал хлябовете, а булките се покланяли на изток и раздавали помежду си хлябовете, пеейки песента за Св.Тодор. Свекървите ги благославяли: “Ха, догодина с люлка!”, и ги дарявали с риза и с хурка.

При завръщането си у дома жените били посрещани на прага на къщата от съпрузите си, които също ги благославяли: “Все такава прибирница да си, булка!” След църковната служба съпружеската двойка се уединявала в стая с огледало. В огледалото пръв се оглеждал по-красивият от двамата, а след това и двамата заедно, за да приличат децата им на тях. После си разделяли една ябълка и изяждали по половинка от нея, за да бъдат румени и червени бъдещите им деца.