27-годишната варненка Лидия Василева стана “Мис Свят на количка” за 2003 година на най-големия световен конкурс за хора с увреждания. Красива и интелигентна млада дама с образование и професия. Умее да живее смислено. Приема себе си освободено и без комплекси, не смята околния свят за враждебен. Като ученичка е претърпяла жестока автомобилна катастрофа и оттогава е на инвалидна количка. Въпреки това тича по петите на битието догонва всяка възможност и катери по хорските разбирания.
Евроюрист, координатор на неправителствена организация или танцов организатор – както и да я наречете, все ще е вярно. Понякога гласът на Движението на хората със специфични способности Здравко Буйнов (познат не само от ТВ-екрана, но и от списание “9 месеца”) на шега й казва: “...Лидия, в теб има нещо от одухотвореността на ранния ренесанс!” Както тя обяснява, “дали ще се каже “инвалид”, “човек с увреждания” или “човек със специфични способности”, няма толкова голямо значение. Важното е да се живее с живец”.


Родена е на 2 май 1979 година във Варна – в седмия месец, след трудна бременност, с тегло едва килограм и половина. Два месеца е била в кувьоз. Лидия има сестра – Росица, която е с 6 години по-малка от нея. “Бях първокласничка, когато се роди сестра ми. Че се зарадвах от появата на бебето, е слабо казано. Направо бях на седмото небе! Помагах на родителите ми при отглеждането й, дори в определени моменти мога гордо да заявя, че съм я гледала аз!”
Майката на Лидия – Добринка, и баща й Христо се занимават с частен бизнес. “Родителите ми са много възпитани, ерудирани и тактични хора. Надявам се, че поне отчасти съм наследила тези благородни черти от тях.”

Самата Лидия се възприема като комуникативна, амбициозна и целеустремена а за ината, който се налага да проявява от време на време, отрича да е наследствен от родителите й.
Домът на Лидия се намира на 200 метра от варненския плаж, досами Морската градина. От невръстна възраст момичето обича да наблюдава синята стихия – зарежда я с енергия: “Аз не познавам варненец, който да няма специално отношение към Черно море!”
Семейството живеело в общ фамилен дом с бабата и дядото. Те редовно водели Лидия на балет, а тя, разбира се, мечтаела да се посвети на професията на Мая Плисецкая. “Мама е голяма почитателка на балетното изкуство. Посещавахме всички постановки в Музикалния театър.” Освен културния живот Лидия обичала да играе на стражари и апаши с цяла сюрия съседски деца. С повечето от тях – днес семейни и с поколение, продължава да се вижда редовно и да си спомня славните времена... Те дори не се колебаят да й поверят децата си, когато са ангажирани, и тя с удоволствие откликва да ги гледа.
Лидия не е кръстена на никого в своя род. Просто това име се сторило красиво на мама и татко. При по-малката сестра обаче – няма как – се наложило да се спази семейната традиция, и така Росица носи името на баба си по майчина линия. “И двете със сестра ми сме вечно лъчезарни и приятелски настроени. Различаваме се по външност – тя прилича на баща ми и е със сини очи и дълга, естествено руса коса, а аз приличам на мама и съм брюнетка.”
Като бебе Лидия била кротка и обичлива, а като поотраснало момиче станала суетна – никога не е искала да ходи на детска градина “с някакъв си там семпъл панталон”. Държала на външния си вид и настоявала винаги да е облечена с пола. “Обожавах да нося обувките с високи токчета на мама и често я питах дали мога да ги разходя...”

Лидия преди Поставяш ли условия на околните?
Избягвам, но имам опит в това от малка: съгласявах се да ходя на детска градина само ако нашите изпълняват три уговорки: да ме вземат първа, да съм облечена според собствения ми вкус и в петък да имам почивен ден. Те се съгласяваха. В противен случай използвах тактиката на тръшкането...!
Какво пишеше в ученическия ти бележник?
Никога нищо нелицеприятно. Ученето ми е вървяло като по вода, т.е. по мед и масло: винаги филиите, които ми даваха за обяд в училище, бяха намазани с мед и масло.
Първата ти дума беше...?
Искам! В сегашно несвършено предварително време!
В момента четат бъдещи майки и бащи... Какво би ги посъветвала?
Да обичат децата си безкрайно много, да ги подкрепят във всяко начинание, да им показват колко са значими, но и да изискват от тях.

Лидия сега
Лидия е магистър по право и бакалавър по публична администрация във Варненския технически университет. Специализирала е европейската юридическа наука в Университета в гр. Гент – Белгия.
Тя е директор за Варна на Центъра за психологически изследвания и пълноправен член на Обществения съвет по социална интеграция и рехабилитация към Община Варна.
Главен организатор е на уникалния фолклорен танцов състав “Слънца на колички” – активен участник в традиционните годишни балове за хората с увреждания, които се провеждат под патронажа на президента.