Вярата в митични същества, които определят съдбата на човека при раждането, датира от прастари времена. Култът към тях е общочовешки и намира отражение и в трите религии: юдаизъм, християнство и ислям. Някои от митичните същества са надарени с добра сила, а други са зли и опасни.


Сред добрите митични същества са орисниците. В българската народна митология ги наричат още наречници, речници. Орисниците живеят накрай света. В друг вариант на мита те са на небето и са Божи служители. Идват неизменно при човека в третата нощ от неговия живот. Те са три жени или двама мъже (според вярване в Странджа планина). За да нарекат съдбата на новороденото, те се съветват с Господ. Всеки ден той се намира в три различни състояния. Сутрин работи на полето, на обед отива в дюкяна, а вечер щастлив и доволен си почива, добре пийвайки и хапвайки.

Голямо значение има времето, в което орисниците ще поискат съвет от Бога, защото той обикновено им казва: “Наречете детето да живее така, както ме заварвате сега!” Оттам може да се получат три вида наричания: сиромашки късмет, среден късмет и богат късмет. За да се умилостивят орисниците, се изискват специални приготовления. В навечерието на тяхното пристигане бебето се окъпва с вода, в която се пускат живи въглени (взети от жарта), то се облича в бащината риза, за да бъде силно и храбро като баща си... След това се оставя само в стаята, защото никой не бива да узнае каква е орисията му. До главата му върху нова бяла кърпа, взета от чеиза на майката, е сложена трапеза за орисниците. На нея има питка, купичка с мед, кана червено вино и някакъв предмет, символизиращ майсторлък, който родителите искат детето да усвои.
Щом се уверят, че детето е само, орисниците започват наричането. Най-старата изважда червен вълнен конец, който намотава около пръстите си. При всяко преплитане тя нарича всички по-важни събития в живота. За българите това са: кръщене, сватба и смърт. Най-значимо е това, което ще каже третата, най-малката орисница. От нея зависи колко дълго ще живее човек и дали ще има късмет и щастие в живота му. Тя прерязва нишката на живота на определена дължина. След като приключат с орисването, наречниците хапват и пийват. Ако останат доволни, те правят някакъв нишан върху бебето (оставят белег за добра орисия).

В еврейското семейство съществува подобен обичай, наричан фадамиенто (добро пожелание). В определен ден след раждането на дете в дома му се канят гости на почерпка. Новороденото момиченце преминава от ръце в ръце и всеки му пожелава здраве, щастие, дълголетие.
Българските мюсюлмани наричат злите сили, които могат да повлияят върху живота на бебето и майката до 40-ия ден от раждането, перии. Те са слуги на страшния демон Ал Каръ или Ал карък (на турски “каръ” означава “четиридесет”). Тези същества витаят над люлката на детето, те могат да го лишат от сън и спокойствие, да отнемат майчиното мляко или най-страшното – да подменят бебето, като оставят вместо него болнаво и умиращо дете. За да избегнат подобна участ, мюсюлманите връзват синьо манисто на ръката на бебето, закачат клончета от дрян или глог над люлката.
В българския вариант злите сили носят названието леуси и нави. Навите идват от света на мъртвото. Те са жени демони, които причиняват безпокойство и безсъние на майката и на детето. За да ги отблъснат, до бебето се оставят чесън, метла и ножица.