Все повече родители търсят помощ заради тревожността на децата си, свързана с училище. Какво представлява училищната тревожност и как можем да подкрепим децата си? На тези въпроси отговаря Милена Николаева-Пантова – психолог и сертифициран психотерапевт към дружеството по Позитивна психотерапия в България и член на Световна асоциация за позитивна и транскултурна психотерапия в гр. Висбаден, Германия.



Г-жо Пантова, все повече родители споделят за трудности на децата си в училище. Какво показва Вашата практика?

Наистина все по-често в кабинета ми идват притеснени родители, чиито деца проявяват признаци на училищна тревожност: отказват да посещават часовете, постигат ниски резултати на контролни и изпити, често се оплакват от болки в корема или вдигат температура без медицинска причина. Когато започнем разговор, почти винаги откриваме, че проблемът е свързан с натрупан стрес в училищната среда.

Какво всъщност представлява училищната тревожност?
Училищната тревожност е форма на детска тревожност, която се активира от новите отговорности, изискванията за академични успехи и адаптацията към социалната среда. В училище децата са изправени пред необходимостта сами да се справят с нови задачи, да получават оценки и да се справят с авторитета на учителите. Липсата на родителска подкрепа на място допълнително повишава усещането за несигурност и страх.


Какви са типичните прояви на училищната тревожност при децата?
Децата реагират на страха по различен начин. Някои стават по-стеснителни и изолирани, други проявяват тъга, а трети реагират с гняв, неприемливо поведение или дори агресия. Често виждаме и физически симптоми като болки в корема, главоболие или проблеми със съня. Тревожността в училище може да бъде провокирана от страх от наказание, липса на разбиране на учебния материал или трудности в социализацията.

Как родителите могат да помогнат на детето си да се справи с училищната тревожност?
Мога да ви предложа няколко важни стъпки:

1. Помогнете на детето да се довери на учителя си.
Разговаряйте редовно с учителите и създайте усещане за екипност. Покажете на детето, че вие и учителите работите заедно за неговото развитие.
2. Разпитайте за обучителни затруднения.
Обърнете внимание на обратната връзка от учителите и, ако е нужно, потърсете съдействие от училищния психолог или логопед. Навременната диагностика на обучителни трудности е ключова.
3. Създайте сутрешни и вечерни ритуали.
Леките, приятни моменти като избор на дрехи за училище заедно или кратка разходка след училище могат значително да облекчат напрежението.
4. Осигурете качествен сън.
Поддържането на здравословен режим на сън е изключително важно за психичното благополучие на детето. Избягвайте стимулиращи екрани и тежки храни преди лягане.
5. Насърчавайте споделянето.
Задавайте отворени въпроси като: „Какво интересно се случи днес?“ или „Кое те затрудни най-много?“ Това ще помогне на детето да изрази емоциите си без страх.
6. Използвайте хумора срещу тревожността.
Превърнете страховете в нещо смешно и безобидно. Например, измислете смешно име на страха или нарисувайте "чудовището на тревогата". Така детето ще се почувства по-силно и спокойно.

И на финала – кога трябва да потърсим помощ от специалист?
Ако училищната тревожност пречи на ежедневието на детето, ако забележите сериозни промени в настроението, съня или апетита му, е добре да се обърнете към детски психолог. Навременната подкрепа може да предотврати задълбочаването на проблема и да помогне на детето да развие устойчивост и увереност в училищната среда.

Повече информация за тревожността, полезни ресурси и връзка с Милена Николаева-Пантова, част от екипа на ПсихоЛого5, можете да намерите тук.