Малчуганите на 2 и 3 год. с лекота могат да се приютят в кашона от сервиза за хранене или в кутията на големия конструктор. Те “се сгъват” много ловко и най-важното е, че в това положение се чувстват доста комфортно. Най-веселото е, че мама и татко могат да минават много пъти около скривалището им и изобщо да не видят пакостника.
Учудва ли ви колко гъвкаво е вашето малко дете? Как може да лапне палчето на крака си, с часове да седи в позата на йогите “лотос”, без изобщо после да се оплаква, че някой от крайниците му е изтръпнал.


Причината за тези способности е

голямата еластичност на сухожилията
и на ставните връзки

при малките деца.
Това позволява дори на бебето да прави истински акробатични номера и да заема най-невероятни пози. Тази програма е тренирана още в корема на мама. Там пространството става все по-малко и възможността за движение – по-оскъдна. Налага се бебето

“да се сгъва” и “разгъва”

и това също му помага да излезе невредимо на бял свят.
Сигурно сте обърнали внимание, че движенията на новороденото са некоординирани – то буйно рита с крачета, главата му не се задържа изправена, килва се на една или друга страна, погледът му не се фиксира върху заобикалящия го свят. Това е така, защото

мозъкът още не е узрял достатъчно

за да изпраща команди до отделните части на тялото, до нервите и мускулите.
Още през първата година обаче движенията на детето стават все по-точни и целенасочени. То вече задържа главата си в определена поза, хваща все по-ловко предмети, седи по-стабилно, пъргаво пълзи и... прохожда. Този напредък в двигателното развитие се дължи на развитието на мозъка, който вече е в състояние да контролира и различните части на тялото. Неуморното повтаряне на всяко движение заздравява мускулите и сухожилията и стабилизира ставите. Вследствие на това невероятната гъвкавост в първите месеци намалява.
Добре е да запомните, че "втвърдяването" е нужно за движенията. То няма да ги ограничава. Колко подвижно ще е детето, зависи от програмата му през деня. Стимулирайте го да тича, да се катери, да кара колело (най-напред с три колела), да се премята през глава, да се люлее… Така ще развива и тренира подвижността си и ще добива рефлекси срещу нараняване. Например по-малко подвижните 4–5-годишни деца при падане най-често се нараняват по-тежко, а гъвкавите и активни деца развиват по-добри реакции на тялото си и падат по-рядко и по-ловко. Ако това все пак ги сполети, те бързо се изправят на крака, без дори да пролеят и една сълза…