Сигурно сте доловили, че между многото съвети как да се храните през 9-те месеца и в периода на кърменето има и някои противоречия. Чувате например, че трябва да изхвърлите от менюто си или поне рязко да намалите мазнините. Отрицанието на липидите (мазнините) е промило мозъците на някои така, че те се надяват, като ги отстранят от талията и бедрата си, да станат здрави и красиви. Опашата лъжа! В същото време лененото масло се рекламира като мощно средство в борбата срещу стареенето, инфаркта, повишеното кръвно налягане. Съветваме ви през 9-те месеца да подправяте със зехтин салатите, да хапвате по-тлъсти риби, за да си набавяте омега 3 и омега 6 мастни киселини заради многобройните им полезни въздействия върху организма. Запомнете, че страхът от мазнини и отстраняването или рязкото им намаляване в менюто


водят до нежелани резултати
Затова диетолозите отдавна ги реабилитираха и напълно оправдаха.
Те са една от трите основни храни (заедно с белтъците и захарите), които осигуряват енергия, здраве, жизненост. Ако тези храни отсъстват от менюто, организмът страда, боледува.

Мазнините са голяма група органични съединения, познати от древността. По произход са два вида: животински и растителни. Те участват активно в строежа на всяка клетка, като в мозъка имат 30-процентно присъствие. В подкожната тъкан, около бъбреците, по червата и сърцето са резервните депа от мазнини, които при глад спасяват живота.
Първата и основна задача на липидите е да снабдяват организма с енергия. При изгаряне на 1 грам мазнина се отделят 9 калории. Това количество е повече от отделеното при изгарянето на 1 грам белтък и 1 грам захар заедно, тъй като при него се отделят общо 4 калории. Без топлина няма усмивка, движение, комфорт, животът замира. 

Затова мазнините се определят като
малко слънце, скрито в организма
Откакто свят светува, майката природа ги е включила в менюто и в грижата за красота. Индианците и ескимосите мажат тялото и косите си с рициново или рибено масло за здраве и за гъсти, дълги коси. Мирото, с което от векове помазват крале, царедворци и простосмъртни за здраве и късмет, е от маслинен клей и зехтин.
Мазнините се смятат за Божи дарове. Обикновено те са предимно от растителен произход: слънчоглед, маслини, фъстъци, рапица, орехи, сусам, бадеми, лен, тиквено семе, царевица... Тези масла активно участват в храненето и в живота на клетките на организма, при лечението на много болести и са ефективни козметични средства. Животинските  мазнини се съдържат в месата, млякото, яйцата, рибата. Те също са жизненонеобходими. Не ги изхвърляйте от менюто си. От тези мазнини санкционирайте строго само сланината, лойта, свинската мас и много тлъстите меса. Те съдържат 3 пъти повече мастни киселини от растителните и даже консумирани в малки количества носят много калории, които трудно се изгарят и се трупат по седалището, краката, талията...
При разпада на липидите организмът взема само мастните киселини, които също са два вида: наситени и ненаситени. Ненаситените са изключително важни и нужни. Най-голяма е нуждата от палмитинова, стеаринова, олеинова киселина.
Какво носят мазнините на тялото, освен топлина, и защо са така високоценени? Те съдържат
различни витамини
Витамин А. Той подпомага доброто зрение, активния растеж на детето, комфорта на имунната система, елиминира отровите, т.е. той е мощен антиоксидант.
Витамин D. Слънчевият витамин се грижи за усвояването на калция и фосфора, необходими за здрави кости, зъби, коси, нокти. Комбинацията от витамин D и витамин А засилва имунната система.
Витамин С. В съюз с други витамини той поддържа здравето и жизнеността.
Витамини А, D, Е, К. Те се разтварят само в мазнини. Иначе не могат да се усвоят. Мозъкът се състои предимно от мазнини и когато те не му се доставят пресни, навреме и в нужното количество, алармира със SOS. Намалените мазнини в менюто на детето нанасят непоправими вреди на интелекта му.
Витамин Е. Той е активатор на витамин А. Витамин Е повишава притока на кислород към всяка клетка. Предпазва от образуване на тромби, понижава кръвното налягане, гони умората, подмладява.
Микроелементите
също са от полезни съставки на мазнините.
Калций. Без него няма здрави кости и зъби, движението се затруднява. Калцият успокоява съня, участва в предавателно-съобщителната дейност между клетките.
Кобалт. Участва в състава на еритроцитите и така се бори с анемията, особено в края на бременността и в първите два месеца след раждането.
В кравето масло и в доста растителни масла (без царевичното, рапичното, фъстъченото) има магнезий и селен. И двата микроелемента са важни. Магнезият ускорява изгарянето на излишните мазнини. Подпомага дейността на сърцето и на кръвоносните съдове. Предпазва от преждевременно раждане и нежелани контракции на матката, участва в обмяната на калция. Селенът пази от инфаркт и рак. С негова помощ тъканите стават еластични, сперматозоидите – по-многобройни и много ефективни.
В зехтина има много сол, която лесно се усвоява, а в маслините – желязо. Йодът от солта е важен за мозъка и е мощен антиоксидант. Желязото има много роли, но най-вече е щит срещу анемиите и стареенето.
Мазнините подпомагат активната перисталтика (движение) на червата, а бременните често страдат от запек. Липидите нежно и успокояващо “галят" всички кръвоносни съдове и най-вече тези на мозъка, сърцето и матката. А кръвоносните съдове са главният транспортен орган на кислорода, въглеродния диоксид, водата и хранителните продукти. Мазнините са сред любимите храни на кръвоносните съдове.
Много ценни и необходими са
омега 3 и омега 6 мастните киселини
Те са незаменими. Не могат да се образуват в организма, трябва да се приемат с храната. Омега 6 мастните киселини участват в производството на хормоните и активизират действието на имунната система. При наличие на възпалителен процес обаче може да го засилят. В този случай на помощ идват омега 3 и омега 9 киселините. Богати на омега 6 киселини са слънчогледовото, маслиненото, царевичното масло. Тези масла доставят и линоленовите мастни киселини. Омега 9 мастните киселини се съдържат предимно в зехтина. Омега 3 мастните киселини изграждат клетъчните структури на мозъчната тъкан и на очната ретина, подпомагат развитието на плода, намаляват лошия холестерол и триглицеридите в кръвта, дават възможност на организма да усвоява калция и магнезия по-лесно, потискат алергичните реакции, борят се с развитието на злокачествени новобразувания, регулират нивото на кръвната захар. Най-много омега 3 мастни киселини има в лененото масло и в по-тлъстите риби (сардина, тон, скумрия, сьомга).
Познатият и страшен холестерол
не бива да заклеймява мазнините. Защото има лош и добър холестерол. И двата вида се съдържат в мазнините. Лошият предизвиква атеросклероза и запушва артериите. Той се намира в наситените мастни киселини, а те са в по-голямо количество в животинските мазнини и в маргарина. В растителните мазнини има ненаситени мастни киселини, които намаляват лошия холестерол и повишават добрия. А без лош и добър холестерол в нормални количества животът на клетките е застрашен.
За да се ориентирате кои мазнини са вредни, следвайте принципа: “Колкото по-натурална е мазнината,
 толкова е по-добра”
Следователно добри са тези, които са минали през най-оскъдна фабрична обработка. Такива са растителните мазнини и кравето масло. Консумирайте ги без страх.
Диетите с понижено количество мазнини са сериозна заплаха за производството на естрогени, което влече след себе си нарушен месечен цикъл и лющеща се кожа.
Депресията пък може да се победи напълно или да протече по-леко, ако хапвате натурален шоколад и фъстъчено масло (в случай че не сте алергична!). Ако сте уморени, отпаднали, без настроение, диагнозата е ясна – прекалили сте със “здравословната” храна и сте преяли печени и на пара зеленчуци, постни меса, но сте забравили рибата, маслото и млеката.
Запомнете, че мазнините трябва да са 30% от дневното меню, когато сте бременна или кърмачка, и не по-малко от 20% в останалите периоди от живота ви. Изберете девиза: “Предпочитам мярка 44 или 46 пред 42, но да съм здрава и енергична.”

Д-р Милка Жижанова – Милушева
диетолог          

Ухание и здраве

За чудодейните лечебни свойства на етеричните масла се носят легенди. От тях се употребяват 1 до 5–6 капки. Лавандуловото масло гони безсънието, а поставено върху рани и изгаряния, успокоява болката. Маслото от грейпфрут или лимон подобрява настроението, защото стимулира отделянето на ендорфини (хормоните на щастието). Розовото масло укрепва сърцето и кръвоносните съдове. В древността знахарите лекували с него белодробни и нервни болести, бъбречни колики. Маслото от розмарин облекчава ревматичните болки, а от босилек – смекчава астматичните пристъпи. Ментовото масло помага срещу мигренозни пристъпи и нервни кризи. Ако кожата ви е раздразнена, успокойте я с ленено масло. За да отстраните пърхута от косата, преди измиване я намажете с 2–3 капки масло от жожоба.
Етеричните масла се използват за различни лечебни процедури –  масажи, инхалации, маски.