Децата могат да са много мили, но и невероятно лоши. Защо се държат често толкова зле? Един истински ангел седи в детската кола – тригодишната Ива. Руси къдрици, нежно лице, големи кафяви очи. Човек може да си помисли, че така изглеждат истинските ангели. До момента, в който приятелят й Мартин се опитва да хване волана на колата. Тогава получава силна плесница, която оставя червена следа на бузата му.


Защо ли Ива се държи така? Досега не е получавала нито един шамар от родителите си. Защо на детската площадка децата се блъскат и се ритат едно друго? Как става така, че малчуган казва на най-доброто си другарче съвсем хладнокръвно: “Вече не си ми приятел”? Защо малките същества понякога са толкова ужасни

Има най-малко три предположения.

 

 

  • По природа човек е не само добър – у него има потенциал да се държи и зле.
  • Нужно е време, докато децата се научат на морал.
  • Родителите трябва постепенно да приучват детето кое е добро и кое лошо.
    Много учени са си блъскали главите над въпросите за развитието на морала. Наистина как е възможно повечето деца да се държат добре (някои дори дотолкова, че вредят на собствените си интереси), докато други не се съобразяват с нищо и така са лоши и за околните, и за себе си. За да намерят отговор на този въпрос, немски учени наблюдават група деца – как разсъждават, лъжат, хитруват... Оформят се някои изводи

    Още през първата година съществува нещо като съчувствие – новороденото се заразява от плача на други бебета. То се радва, когато някой до него се смее или възклицава от възторг.
    На две години децата притежават способност да утешават другите. Те галят дете, което се е ударило, или подават кърпичка на мама, ако тя плаче.
    На три години те често смятат, че е задължително да споделят лакомствата или играчките си с другите.
    На около четири години повечето деца знаят, че не е редно да вземат чужди играчки и вещи. На тази възраст те започват да лъжат и да хитруват, за да извличат полза за себе си.
    Наблюденията показват, че малчуганите знаят как трябва да се държат, но на практика често се получава разминаване. Те познават правилата, но още не разбират защо трябва да ги спазват. Нужни са им много социален опит и познания за света, които тепърва трябва да събират. Ето няколко примера за ситуации, при които има смекчаващи вината обстоятелства Когато тригодишното дете седи в кашон с нарисувани фарове и твърди, че може да кара кола, това лъжа ли е? Да различават фантазията от истината, се удава трудно на много деца чак до училищна възраст.
    По-малките деца често постъпват неморално, защото се намират в сложна ситуация. Лъжат, защото се страхуват от наказание. Или замахват, когато се чувстват застрашени, а още не са се научили да решават конфликтите с думи. Често детето попада в трудни ситуации от любопитство. То иска да изпробва много неща, да изпита себе си и другите, да провокира реакции. Не е зле зад всяка детска постъпка да не търсите веднага нещо лошо.
    Например 2 ½-годишните обичат да скубят другите деца не от садизъм, а защото писъците им се струват особено интересни. Ако майките им обяснят колко болезнено е това, те престават с тази игра.
    За възпитанието на детето не са отговорни само родителите, но и цялото обкръжение. При безброй ситуации – при връстниците в яслата или в детската градина, при баба и дядо, по телевизията – детето вижда различно човешко поведение. От голямо значение е дали тези примери въздействат положително или отрицателно. Без съмнение родителите имат ключова позиция при това разграничаване. Само обаче с личния си пример, а не с размахания пръст или с постоянни поучения. Каква е ползата да се карате на детето, ако излъже, щом самите вие не сте откровени и любезничите например със съседката, а зад гърба й я наричате “глупава гъска”?
    Всеки ден детето учи кое е редно и кое – не. Ясно е, че положителните примери учат на морал. И какво още?
    Всекидневието предлага чудесни възможности за разговори, трябва само да ги използвате. Когато четете приказка или гледате заедно с детето телевизия, винаги може да го запитате дали според него героят постъпва правилно, или не.
    Топлотата в отношенията формира самостоятелно мислещи хора. Дългосрочно проучване в САЩ показва, че възпитаваните с любов, разбиране и окуражаване деца по-късно се отнасят с уважение към другите.
    Ако разчитате предимно на наказанията, създавате страх у детето и го подтиквате към нежелано поведение, лъжа, прикриване.
    Децата се чувстват сигурни в семейства, където има установени правила и където всичко може открито да се обсъжда.
    Превръщането на детето, което познава правилата, в човек, който постъпва според тези правила, е дълъг и бавен процес. Колкото по-често малчуганът узнава, че благородството и справедливостта водят към целта, толкова по-силно той ще възприеме тази ценностна система в своя собствен живот.
    Разбира се, винаги може да има отстъпления. Дори Ива да натупа още няколко деца в детската градина или да не позволи на съседа по чин в училище да препише от нея при диктовката, не е изключено по-нататък и тя все пак да получи някой и друг урок по съпричастност.

    Моралът е “скрит” в предния дял на мозъка
    Столетия наред църквата е пазителка на правото и нравите. По-късно учени и философи се посвещават на дебрите на човешката ценностна система. Днес изследователите на мозъка откриват, че мястото на морала се намира точно зад челото, малко над очните орбити. В челния дял на мозъчната кора се преработват видяното и чутото. Тук човек преценява как постъпките му се възприемат от останалите.
    Откъде е известно това?
    Учените установяват, че хора, при които в резултат на злополука е разрушен челният дял на мозъка, не са способни на морални разсъждения. Засегнатите не са в състояние да съчувстват на другите, угризенията на съвестта са им чужди. Освен това изследователите откриват, че никоя друга част на мозъка не може да поеме задачите на центъра на морала.