Острите инфекции на горните дихателни пътища са заболявания, които протичат с различна тежест и честота. Към тях се отнасят както ринитът и фарингитът, така и крайно тежките епиглотит и круп синдром. Инфекциите на дихателната система са и една от най-честите причини родителите да търсят лекарска помощ за бебето. Около 80% от децата до 3-годишна възраст боледуват от остри респираторни заболявания 4–5 пъти годишно. Малките, които посещават детски заведения, страдат от тези заболявания дори по-често – 6 до 8 пъти. Видът на заболяването и начинът на протичането му се определят от много фактори – пола да детето, възрастта, взаимодействието между отделните причинители, социално-икономическите условия, при които то живее, начина на разпространение на инфекцията, състоянието на имунитета и др.

Причинителите
Има повече от 250 микроорганизма, които предизвикват остри инфекции на горните дихателни пътища. Инфекцията се предава по капков път – чрез кихане, кашлица или ако микроорганизмът попадне в очите. Риновирусите могат да се пренесат и чрез ръцете на болния.

Симптомите
След инкубационен период  от 2–7 дни се развива инфекция на дихателните пътища. При децата телесната температурата се покачва значително по-бързо и обикновено е по-висока, отколкото при възрастните. Новороденото, кърмачето и малкото дете имат несъвършена терморегулация в резултат на общата незрялост на организма и на регулаторните му системи. Нормалната телесна температура, измерена под мишницата, е между 36 и 37 оС, а при кърмачета – до 37.3 ºС. Температурата може да се повиши и от претопляне на бебето. Ако тя е повишена, детето е неспокойно, плаче повече, може  да е отпуснато и сънливо. Дишането и пулсът му са учестени, кожата на лицето и тялото е топла, но ръчичките и ходилата са студени. В повечето случаи високата температура при децата е краткотрайна. Многобройни проучвания показват, че имунната система на човек функционира по-добре при повишена температура, при която развитието на някои микроорганизми се потиска. Ето защо температура под 38 ºС не изисква лечение. Усложнения се наблюдават обикновено при тежкоболни или увредени деца или когато температурата е много висока (над 40 оС). Тогава родителите незабавно трябва да потърсят лекарска помощ.
При децата между 6 мес. и 3-годишна възраст има повишен риск от фебрилни гърчове, особено ако температурата е над 40 оС. Тези гърчове са доброкачествени, траят само няколко минути, преминават спонтанно и не са свързани с трайни неврологични увреждания. Родителите трябва да знаят, че високата температура не е определящ признак за лечение с антибиотици.


Запушването на носа може да се окаже сериозен проблем при новородените и кърмачетата, тъй като те дишат само през носа. Анатомичните особености при тях пречат на въздуха да преминава свободно в долните дихателни пътища. Лечението зависи от тежестта, от това колко запушен е носът на детето. Обикновено в носа се поставя физиологичен серум или капки с адреналин. Прекомерната употреба или редуването на няколко вида капки за нос може да доведе до чувство за запушен нос и суперинфекция.

Заболявания
Тонзилофарингитът (възпаление на сливиците и носоглътката, ангина) е едно от най-често срещаните заболявания при малките деца. Причинителите са вируси или бактерии. При около 3% от децата под 2 години се изолират стрептококи. Симптомите при тях са: покачване на температурата, хрема, дрезгав глас, кашлица и болки “в мускулите”.
Мехурчета по предните тонзиларни гънки са характерни за херп-ангината. Ако детето има диария и фарингит, това може да говори и за ротавирусна инфекция.
Ретрофарингеалният абсцес е едно от усложненията на ринофарингита. При него детето има повишена телесна температура, болки в областта на врата и при гълтане, вторична задръжка на слюнка.
Заболяванията на ларинкса – ларингит, круп синдром и ларинготрахеит, също са често срещани. Обикновено причинителите са вируси. Ларингеалната кашлица прилича на “кукуригане” или на “медна тръба”. Не винаги детето има повишена телесна температура. Някои малчугани се подобряват през деня и отново се влошават нощем, когато изпитват затруднения при дишането. Симптомите са учестено и затруднено дишане, сърцебиене, бледност, изпотяване, отпадналост. На детето  трябва да се осигурява влажен и свеж въздух, понякога в съчетание с прием на кортикостероиди.
Епиглотитът протича много по-тежко. Само за час телесната температура на детето се покачва рязко, то не може да приема храна и да преглъща, от устата му изтича слюнка, дишането е затруднено. Детето незабавно трябва да се изпрати в специализирана клиника “Уши, нос гърло”.
Продължителността на инфекциите на горните дихателни пътища е около 7 дни. При част от болните симптомите могат да продължат повече от 15 дни. Това се случва най-често при кърмачета и малки деца, отглеждани в детски колективи – ясли и градини.
Острите инфекции на горните дихателни пътища могат да протекат и с усложнения: отит – до 30% през първите 3 години, синуит, бактериална инфекция, бронхиолит, астматичен пристъп при болни с бронхиална астма.

Лечението
Лечението трябва да е комплексно и да включва лечебни, профилактични и организационни мерки. Ако няма усложнения, обикновено се предписват антипиретици за справяне с високата телесна температура (над 38 оС), локални средства и физиотерапевтични процедури. Аспиринът не се препоръчва за деца под 12 години. Важно е родителите да знаят, че не бива да се прилагат едновременно 2–3 средства за понижаване на температурата. Препоръчват се също така и обтриване с гъба и хладка вода и поставяне на студени компреси на челото, под мишниците и в свивките. След нормализиране на температурата детето трябва да остане леко облечено и завито.
Витаминотерапията, включително приемането на витамин С ежедневно, може да намали тежестта на симтомите.
Болното дете трябва да пие много течности. Подходящи са прясно изцедени и разредени с малко вода плодови сокове, чай, плодов компот. Детето трябва да е леко облечено в топла, но добре проветрена среда. Най-подходящата стайна температура е между 20 и 22 оС.
Важно също така е детето да се отглежда в спокойна обстановка, в която може напълно да се възстанови.


Доц. д-р Пенка Переновска
завеждащ Детската клиника в УМБАЛ “ Александровска” – Медицински университет, София