Бременна сте и майка ви ви досажда? Това е напълно нормално и не бива да ви смущава. Отношенията между вас се променят, след като забременеете. Как обаче да се справите с постоянните й натяквания или с кошмарните й съвети?

Старите спомени
Бременността може да предизвика не толкова приятни спомени от детството, свързани с майка ви. “Майка ми не ми позволяваше да карам колело, докато не навърша 10 години. Притесняваше се, че ще падна и ще се ударя. Страдах, че другите деца могат да се забавляват, а аз не. Сега тя се опитва да предаде страховете си на мен и постоянно ми натяква как да пазя бебето”, разказва Ева, бременна в 8-ия месец. Бабите обикновено се оправдават, че на младини са направили най-доброто за детето си. В този момент за тях това е било най-правилното решение и те са готови да го защитават дори след години. От своя страна дъщерите пък ревностно пазят старите рани и се стремят да не повтарят грешките на родителите си. Факт обаче е, че детето само поставя  на изпитания своите родители и ги обучава с течение на времето. Не е сигурно как точно ще постъпите и дали няма да повторите грешките на майка си, ако се наложи.


Раждането на бебето изважда наяве дълбоко скрити проблеми, които майка и дъщеря са се опитали да забравят. В повечето случаи никой не печели от породилите се конфликти. Решението е да изяснявате причините за недоразуменията и да говорите открито.

Внимание! Ревност!
Някои баби изпитват ревност след появата на внучето си. “Майка ми започна да се държи много странно, след като й казах, че съм бременна. Постоянно ме упрекваше за нещо, намираше ми кусури и твърдеше, че от мен няма да излезе добра майка. Решила съм, като забременея с второто дете, да не й казвам почти до края на 9-те месеца”, разказва Милена, майка на 2-годишния Николай. Тя се надява, че с времето семейните проблеми ще отшумят. Бабата несъзнателно изпитва ревност, тя се страхува, че дъщеря й ще й отнеме приза “Най-добра майка”.  За да компенсира това свое чувство, възрастната жена се опитва да убеждава дъщеря си, че не се справя с новата си роля, постоянно й дава съвети, грижи се за бебето, дори го нарича “моето дете”. Опитайте се да показвате на майка си колко я цените и уважавате. Поговорете с нея и й обяснете, че винаги ще имате нужда от нейните съвети и напътствия, независимо от обстоятелствата.

На пътя на семейството
“Докато бях малка, баща ми често ме биеше. Майка ми не правеше нищо, за да го спре. Дори го защитаваше. Сега не мисля да оставя детето си в ръцете на родителите ми дори и за минута”, спомня си Виолета, майка на 3-месечна дъщеря. Често пъти майките застават на страната на съпруга или партньора си, защото се притесняват да не разрушат семейството си. С появата на бебето обаче дъщерите чувстват, че са запълнили последната празнина в живота си и могат да отмъстят на майка си, като я отделят от внучето.

По-добра приятелка
Не всичко във взаимоотношенията между майка и дъщеря обаче е толкова проблематично. Понякога, след като майката разбере за бременността на своята дъщеря, връзката между тях се засилва. Те се сближават толкова много, че стават най-добри приятелки. Дъщерята подробно разказва преживяванията си на своята майка. Понякога може да навлезе дори в много лични детайли. “Винаги съм била много близка с майка си и съм й се доверявала. След раждането на Ани тя ми помогна да подредя детската стая, да избера най-подходящите дрехи за бебето. Всяка вечер оставаше да полива вода при къпането на бебето. Веднъж обаче съпругът ми й се скара и я изгони, защото се бъркала прекалено много в живота ни. Първоначално не разбрах какъв е проблемът, но след това ми стана ясно. Ако исках да запазя семейството си, трябваше да се отдалеча от майка си”, разказва Юлия, майка на 7-месечна дъщеря. Момичето трябва да постави граница. Доверявайте се на майка си, но нека тя не е вашият най-добър приятел.
За щастие не всички връзки между майка и дъщеря са толкова сложни. В повечето случаи и двете са щастливи от появата на бебето и се уповават една на друга, за да се справят с трудностите.

Диана Недева
психолог

Симона Велева, майка на близнаци:
Със съпруга ми опитвахме да имаме дете няколко години подред. След успешния опит ин витро майка ми започна да ме придружава на всички прегледи и консултации. Без нейната помощ нямаше да се справя с този болезнен и дълъг процес. След всяка трудност тя ми повтаряше: “Не се безпокой, това е крачка към бебето.” Тя е винаги до мен, когато имам нужда. Живея наблизо и знам, че майка ми ще се притичва на помощ по всяко време. Тя е моята най-добра приятелка.

Ивана Пеева, майка на 9-месечен син:
С майка ми никога не сме били много близки. След като й съобщих, че съм бременна, тя постави ръка на корема ми и започна да повтаря: “Бебчето ми, моето сладко съкровище.” Обясних й, че детето е мое и на съпруга ми и че тя ще му е само баба. След раждането на Антон майка ми направи всичко възможно, за да ме измести от ролята на майка. Винаги намира нещо, което не върви, с което Антон не се справя и за което аз съм виновна. Ако не беше бебето, отдавна щях да съм прекъснала връзката си с нея. Не искам обаче да  лишавам сина си от баба, а и баща ми се държи много добре с него.