Ролята на бабите и дядовците в съвременните житейски условия се оказва много важна. В различните култури и общества тя се е осъществявала по различен начин.


След едно проучване двама американски психолози обособяват родителите на майките и на бащите в пет групи

Към първата група те отнасят т.нар. формални баби и дядовци. Те обичат своите внуци, но заемат неутрална позиция – не се намесват пряко в тяхното отглеждане и възпитание. Вторият тип изпълняват предимно развлекателни и развеселяващи функции. Те разказват смешки на децата, поднасят им атрактивни игри и забавления. Третата категория са бабите и дядовците, които се държат на дистанция – появяват се само на официални тържества и празници. Четвъртият тип са много по-отговорни и ангажирани във възпитанието на своите внучета. Освен че ги отглеждат, те им предават и своята мъдрост, запознават ги със семейната история и с моралните принципи, съветват ги и ги информират по много житейски въпроси. Петата категория се определят като т.нар. заместници на родителите. Това са баби и дядовци, които във всяко отношение изземват почти изцяло функцията на родителите. Тази група се среща при много афроамерикански семейства. Обикновено те са социално слаби и в тях младите майки живеят без брачни партньори. Според американските психолози този вариант на отглеждане е много по-благоприятен за децата, отколкото ако една самотна майка се грижи за своето дете без помощ от близките си. Отглежданото от баба и дядо внуче се чувства и обичано, и със сигурна опора, а младата майка може да завърши образованието си и по-лесно да си намери работа.
Френски психолози отделят много внимание на въпроса за помощта на бабите и дядовците. Издават се книги, написани от специалисти, а в Париж е създадено и училище за баби и дядовци. В него те могат да получат съвети и консултации по различни вълнуващи ги въпроси, които се отнасят до тяхното участие при отглеждането на внуците, взаимоотношенията свекърва–снаха, майка–дъщеря и т.н. По данни на проведени там проучвания повече от 80% от възрастните родители ежедневно се грижат за своите малки любимци. Освен това те винаги са готови да поемат детето през ваканцията.

Особена е ролята на бабата. Като най-близка роднина, свързана чрез силна биологична връзка с внучето, на нея й се гласува по-голямо доверие при грижите за него и обикновено я предпочитат пред чужди жени (ако е здрава и не работи). Всеизвестно е, че родителите на мама и на татко са много любвеобилни, отговорни и всеотдайни към своите внуци. Емоционалният израз на това са и неизчерпаемите мили обръщения към малкото същество – “моето слънчице”, “съкровището ми”, “златното ми детенце”...
Баба и дядо дават всичко от себе си, за да е добре на внучето, готови са на всяка цена да му угаждат. Разбира се, понякога заобикалят възпитателните принципи – мама не разрешава бонбони по всяко време, но баба и дядо позволяват, те не възразяват и когато детето гледа повече телевизия, но пък често го навличат с доста дрехи... Много пъти отделят пари от малката си пенсия за скъп и желан подарък. Баба и дядо по-често хвалят и се възхищават, по-рядко наказват и даже понякога прикриват сторените бели. Според американската класификация в България преобладават четвъртата категория баби и дядовци.
Връзката между трите поколения е традиционно много силна (а често има и живи прабаба и прадядо). През последните години все повече баби и дядовци са принудени да влязат в ролята и на заместници на мама и татко. Най-често до това се стига заради отсъствието на младите родители, заминали на работа извън България, или в случаите, когато семейството се е разпаднало или има друг сериозен проблем.
В своята практика съм срещала някои крайности в подхода на баби и дядовци към внучето им. Във всички случаи обаче е имало голяма любов към него. В конкретни ситуации обаче тя не можеше да отстрани негативните последици.
Няколко примера. Майката беше наркоманка и живееше отделно – съзнателно родителите й я бяха отстранили. За да избегнат случайни срещи на внучката си с нея, бабата и дядото рядко извеждаха детето, водеха го само на определени места. Те бяха твърдо решили да не допускат контакт между него и майката, защото смятаха, че нейният порок ще му повлияе зле. А момиченцето (5-годишно) постоянно се заслушвало в телефонните обаждания, питало: “Мама ли е?” Често сядало до някоя млада жена в трамвая, която му приличала на Нея.
Друг случай. Дете на 2 ½ год бе оставено на грижите на бабата, защото майката бе заминала за няколко години на специализация в чужбина. Възрастната жена се оплака, че внучето не я слуша, отнася се агресивно към нея. На мен то ми каза: “Искам мама!” На съвета ми бабата да го даде на детска ясла, за да общува с връстници, възрастната жена реагира остро: “В никакъв случай! Аз го гледам много добре, а пък и майка му не разрешава да го давам...”
Има и други случаи, когато родителите отсъстват и тяхната роля се поема от баби и дядовци. Детето расте, но понякога се появяват трудно решими проблеми пред самотните баба и дядо, на които то е поверено. Едно момиченце започна да се интересува от скривана от него тайна за липсващия му баща (майката бе изнасилена като ученичка). То настояваше да чуе истината от дядо си, който се грижеше за него, защото майката замина на работа в чужбина и с нея рядко се виждаха. Тя обаче трябваше да проведе с детето този важен, макар и тежък разговор.
Ще посъветвам младите родители да оценяват колко много дават от себе си бабите и дядовците. Нека не забравят, че те също могат да боледуват, да се изморяват, да имат нужда от свое общество и развлечения. В повечето случаи обаче си мълчат и винаги са в положение на “корпуса за бързо реагиране”. Децата трябва да се учат да уважават възрастните – не само своите роднини. Около нас все по-рядко се среща такова отношение...