Съвременните баби и дядовци вече не са това, което са били преди – очилатата старица, която плете на дивана, вече не е актуална. Не е актуална и представата за немощния възрастен мъж, който търси разтуха в играта на табла. Днес по-възрастното поколение се чувства още младо и активно. Не се е променила само любовта към внуците. Примерите го доказват.
Все още сме много млади за внуче...
Баба Цвета (47 год.) и дядо Христо (53 год.) имат внук Филип на 8 месеца. Новината, че ще стават баба и дядо, идва за тях напълно неочаквано. Деветте месеца на бременността на дъщеря им са им необходими, за да свикнат с тази мисъл. Вълнуват се от тревогите на бъдещата майка, стискат й палци и нервно се разхождат в двора на родилното, докато тя ражда. След седем напрегнати часа те зърват внучето и не могат да скрият сълзите си. Когато са сами с бебето, им се струва, че всичко е както преди, когато дъщеря им е била малка, но и същевременно съвсем различно.
Дъщеря им се оказва превъзходна майка, на която те се въздържат да дават съвети. Тя обаче знае, че винаги може да разчита на тях...
Ние сме традиционалисти
Баба Катя и дядо Веско (и двамата на 67 год.) имат двама внуци на 3 и на 5 год. – Тони и Йоан. Когато малките момченца им гостуват, им отделят много време и внимание. Дядо майстори най-различни играчки и убежища за криене по двора, а баба им разказва интересни истории или им чете от любими книги. И двамата се чувстват далеч по-спокойни от времето, когато са отглеждали дъщеря си, защото осъзнават, че сега не носят пряка отговорност за възпитанието. Интересуват ги не толкова маниерите им например при хранене, колкото отношението им към околните. Искат да научат малките момчета, че има вина и прошка, стремят се да им покажат как да се справят с критичните ситуации. Когато бащата напуска семейството, Тони и Йоан са много объркани, но баба и дядо им помагат да научат, че всяка буря отминава и че винаги има лек за болките.
Не бях толкова добра майка
Баба Олга (68 год.) има 3-годишна внучка – Оля. Жената признава, че дъщеря й е съвсем различна майка от нея – по-нежна и по-мека. Баба Олга се чуди как при своята несигурност и песимизъм е възпитала такава прекрасна дъщеря. Все пак отчита, че от миналото е получила полезни уроци. Например, че в семейството трябва да се говори за всичко, без неудобните теми да се замитат под килима.
Наваксвам пропуснатото в миналото
Баба Слава (55 год.) има 3-ма внуци между 11 мес. и 5 год. – Нели, Влади и Калоян. Тя признава, че не е добра баба, защото не прави всичко, което правят другите баби. Все още работи и затова не може да е на разположение винаги когато снахите й имат нужда от нея. Не изпитва обаче потребност да бъде образцова баба. Живее й се така, както е искала, но не е могла поради отглеждането на синовете си и оскъдните финансови средства на семейството. Сега при всяка възможност пътува по света. Слава е убедена, че е изпълнила майчиния си дълг. Понякога й е мъчно за снахите, които не могат да разчитат на нея, но се утешава с мисълта, че имат прекрасни мъже, които им помагат. Тя твърди, че много обича внуците си, но не им разрешава глезотии, нито може да се примири с хаоса, създаван от тях, без да им се скара...
Поел съм приятните занимания
Прекрасно е да си дядо, смята 57-годишният Матей, който има 3-годишен внук – Алек. Дядото е доволен, че от него не се иска да възпитава малкото момче. Той го учи на онова, на което е учил сина си, разказва му за миналото на родния си град и му показва най-забележителните места в него.
Матей смята, че синът му е прекрасен баща, по-последователен от него на младини. За някои неща обаче го намира по-консервативен от нужното. Например по отношение на гледането на телевизия от малчугана. Също така, дядото не споделя и мнението на сина си, че малкото момче трябва да посещава частно училище, за да развие най-добре заложбите си.
Мария Добрева
Симпатичната баба с кухненската престилка е образ от миналото. Повечето от съвременните баби и дядовци са активни, чувстват се все още млади и здрави. Всъщност условно се делят на три групи. Голямата група много дейно се ангажира с младото семейство, като чрез внуците се връща в миналото и в собствената си младост.
В друга, по-малка група са тези, които срещат трудности с внуците, защото се чувстват още много млади. Третата група не се ангажира активно с внуците поради влошено здравно състояние.
Вярно е, че все още се срещат конфликти между млади родители и баби и дядовци, но те са все по-редки. Доминира принципът на ангажираност на възрастните без намеса във възпитанието на внуците. В миналото бабите и дядовците са искали да предадат своя опит на децата си, днес те предпочитат да останат по-дълго време млади и да се занимават с любими свои дейности.
Понякога се създава впечатлението, че без баба и дядо животът на младото семейство не върви. Според проучване 10% от пенсиите на баба и дядо се връщат при по-младите поколения под формата на подаръци. Над 30% от възрастните по 2 ½ дни седмично редовно поемат грижите за внуците въпреки собствената си професионална заетост. Днес по-голямата мобилност сближава много и трите поколения.
Установено е, че децата се развиват по-добре, ако имат постоянни контакти с бабите и дядовците си. Общуването с роднини се отразява добре на малчуганите. Деца, които имат приятелски отношения с баба и дядо, по-късно проявяват по-голямо уважение към възрастните, вслушват се в съветите им и търсят компанията им.