Баластните вещества заемат специално място в храненето на съвременния човек. Те изпълняват важна роля, свързана с усвояването на приетата храна и изхвърлянето на отпадъците от нея. Баластните вещества са продукти от растителен произход. Наричат се още фибр или целулоза и са полизахариди (захари). Изградени са от глюкозните отпадъци на стените на растителните клетки. Безцветни са и имат влакнеста структура.

Баластните вещества са мощен абсорбент, не се смилат и не се усвояват. Не носят калории, т.е. не са енергиен източник. Не съдържат белтъци. Внасят се в организма с плодовете и зеленчуците – сурови или преработени. През 50-те години на миналия век учените откриват важните функции на тези вещества и значението им за храносмилането. Днес се знае много за тях. Те са два вида


водноразтворими (пектин, смоли, полуцелулоза) и воднонеразтворими (целулоза, желатин, лигнин и някои други полуцелулози). Първият вид се поема с бобовите растения, овесените ядки, триците, ябълките, зелето, морковите, карфиола, тиквичките. Вторият вид се съдържа в пълнозърнестите продукти, в царевицата, кафявия ориз, ягодите, крушите, ряпата и репичките, в тиквата. Във всички плодове и зеленчуци има баластни вещества.

Водноразтворимите образуват гел (желеподобно вещество), който е добра хранителна среда за бактериите  в дебелото черво. Тези микроорганизми разлагат фибрите на полезните вещества, които препятстват всмукването на лошия холестерол в червата и го изхвърлят от организма чрез изпражненията. Това предпазва от много заболявания.

Воднонеразтворимите поемат вода, набъбват, увеличават съдържимото в червата и количеството на изпражненията. Тези баластни вещества не се разлагат, а преминават по целия храносмилателен път, като абсорбират влагата.

Баластните вещества имат много полезни функции
Забавят изпразването на стомаха и дванайсетопръстника. Така създават чувство за ситост и предпазват от преяждане. Затова салатите се приемат преди основното ястие. Баластните вещества участват в диети за редукция на теглото.
 Събират и изхвърлят отпадъците от преработената храна чрез изпражненията.
 Увеличават обема на съдържимото в тънките черва, като поемат водата от междуклетъчните пространства. Подпомагат храносмилателните сокове и жлъчката да разграждат ефективно храните.
 Не увреждат лигавицата на дебелото черво, защото правят изпражненията кашави и предпазват от запек, спастичен колит, хемороиди, рак на дебелото черво, разширени вени на долните крайници.
 Не позволяват на лошия холестерол да уврежда кръвоносните съдове, защото блокират действието му.
Забавят усвояването на глюкозата от приетата храна и така кръвната захар не се повишава рязко, а плавно.
С тези полезни действия баластните вещества се нареждат сред храните, които
трябва да присъстват в ежедневното меню
Не се тъпчете и не прекалявайте с тях. Когато много се увеличи тяхното количество, се затруднява усвояването на важни микроелементи – йод, селен, желязо, магнезий, и на витамин В12. А те са много нужни на бременните, родилките, кърмачките, децата. При деца до 5-годишна възраст и при стари хора прекомерната консумация на храни, богати на баластни вещества, понякога може да предизвиква чревна непроходимост. Тя е опасна за живота и обикновено се налага оперативна намеса.

Дневната нужда на възрастен човек от баластни вещества е 30–40 грама.
Продукт – 100 грама    Баластни вещества
Трици                                               44 г
Пълнозърнест хляб                       8 г
Фасул                                               5.8 г
Грах                                                  5.7 г
Моркови                                             4 г
Зеле, броколи                               3.7 г
Картофи                                          3.5 г
Чушки и домати                               2 г
Патладжан и лук                           1.8 г
Череши, сливи, ябълки, ягоди   1.5 г
Печена или варена тиква             5 г
Авокадо (средно голямо)             12 г
Стафиди (една шепа)                    6 г


Д-р Милка Жижанова–Милушева
диетолог