Биофийдбек – иновативният метод за справяне с хиперактивността

В продължение на темата за хиперактивността, която коментирахме преди няколко броя, сега ще ви запознаем с нов подход за справяне със симптомите на този синдром. Специално за вас потърсихме мнението на още няколко специалисти, работещи в областта на терапията на деца с диагностициран СДВ и СДХВ (синдром на дефицит на вниманието и синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност).

Диана Костадинова и Ивелин Иванов са едни от малкото специалисти в България, които прилагат ЕЕГ-биофийдбек терапията за борба със СДХВ. През последните няколко месеца техният екип, част от Сдружение „Аугуст Мозер” (www.nevrotrening.com), осъществява проект, включващ безплатни консултации и работа с високотехнологична апаратура с деца с нарушения на речта и страдащи от СДХВ и СДХ. Срещнахме се с двамата терапевти, за да научим повече за този метод и ефективността му при работа с деца със специфични трудности в обучението и говорни нарушения.

Най-общо казано, „биофийдбек” е метод за самоконтрол, който работи на основата на самостоятелно регулиране на психофизиологичното състояние на организма. Осъществява се на базата на обратната информация за различни физиологични параметри като сърдечна честота, кръвно налягане, мозъчна активност, температура на тялото, дишане, ЕЕГ и EMГ вълни, ЕКГ. Когато чрез съответната апаратура човек получава обратна информация (връзка) за измервания от нея параметър, може да се научи как съзнателно да го контролира. Това би позволило на хората да постигат състояние на организма си, при което той да функционира без стрес и напрежение, иначе казано – здравословно. Това учене за постигане на състояние на физиологично равновесие е основата на терапията „биофийдбек”. Този метод най-често се използва за лечение на заболявания, които не се третират ефикасно от стандартната медицина. Той прави връзката между тялото и съзнанието. На пръв поглед това е революционна идея, но в своята същност е много стара.

С помощта на специален електропроводим гел се закрепват електроди (сензори) на различни места на повърхността на главата, под които се намират различни области от кората на главния мозък. Тази процедура е абсолютно безболезнена и безопасна. Тези сензори изпращат информация за електричната мозъчна активност през специализирана апаратура към компютъра на работещия специалист. Информацията се преработва във формата на звуков сигнал и картина (компютърна игра). Различните елементи от видеоигрите представляват различни видове електрична активност (мозъчни вълни) на нервната система. Участникът в тренинга управлява играта на своя монитор единствено чрез активността на мозъка си, без клавиатура и мишка. По време на сесията терапевтът задава инструкции на играещия и следи тренировъчния процес.

Компютърните игри са разнообразни и за да се постигне добър резултат във всяка една от тях, е необходимо играещият да се отпусне и да се съсредоточи върху това, което се случва на екрана. По-опростено можем да опишем игрите като „огледало”, което мозъкът може да използва, за да ни помогне да се огледаме в себе си и да коригираме това, което е необходимо и желаем. На същия принцип в залите за хореография балерини и танцьори използват огледала, за да усъвършенстват своите движения и сложни танцувални умения. Така, както и при тях, с достатъчно упражнения чрез невротренинг можем да се научим как съзнателно да управляваме по-добре собствените си психофизиологични процеси.

Разликата на този метод от обикновените компютърни игри е, че благодарение на електродите всяко едно „отклонение” в концентрацията, дишането и положението на тялото се отразява в резултатите на самата игра в реално време. Паралелно специалистът, който работи с трениращия, наблюдава промените в мозъчната му активност.

Целият тренинг протича в рамките на 45–60 минути. За постигането на устойчиви резултати от терапията е необходимо провеждането на минимум 10–20 сесии.

Това е метод, който позволява на терапевта да „увлече” детето в извършване на забавно и приятно занимание, намалявайки физическата му активност. Това му позволява да се отпусне и да се съсредоточи върху задачите, които му се поставят в процеса. Чрез невротренинга детето придобива умение съзнателно да повишава концентрацията и мотивацията си и успешно да се справя с тях.

В този метод терапевтът е в ролята на партньор за детето и има важна роля за резултатите от терапията. Той въвлича в „екипна работа” мъника и му помага да анализира резултатите си и да ги надгражда.

В резултат на терапията детето заучава постепенно и съобразно с възможностите си нов модел на поведение, който да прилага ефективно в ежедневието си. Това намалява безпокойството в детето, неговата нетърпеливост, чувството му за несправяне и „различието му от другите”.

ЕЕГ-биофийдбек методът неведнъж е сравняван с другите методи за лечение на СДХВ.

В едно от фундаменталните първи изследвания се стига до изводи, че комбинираното медикаментозно лечение заедно със СМР/ТЕТА тренинг води до съществени подобрения в поведенческите прояви на изследваните лица, като те се запазват дори след спиране на медикаментозното лечение. През последните няколко години обаче различни изследвания определят ефекта от неврофийдбек метода като еквивалентен на медикаментозното лечение.

Не бива да вярваме, че с магическа пръчка ще се излекува дете, диагностицирано като хиперактивно. Методът дава високи резултати като съпътстващо лечение, съчетано с различни психологични терапии.