Когато Силвия (името е променено – бел. авт.) влезе в кабинета ми, придружена от майка си, не можах да я позная, въпреки че се знаехме от 3 години и преди една седмица присъствах на раждането на сина й. Светлите й сини очи бяха потъмнели и плуваха в сълзи, които тя не можеше да овладее. Ръцете й висяха отпуснати покрай тялото, раменете й бяха прегърбени като че ли върху плещите си носеше целия товар на човешката мъка. Заговори бавно, гледаше надолу, хлипайки. Не смееше да ме погледне. Сподели, че ужасно се срамува от това, което се случва с нея. “Не знам какво става. Не мога да спра да плача, а не знам защо. Вземам бебето си в ръце и нищо не чувствам към него. Все едно не е мое, а нали съм му майка?! Кърмя го почти насила. Всички вкъщи се мъчат да ми угодят, да ми помагат, нали толкова го чакахме това дете! Не ми се яде, не мога да спя, седя в леглото по цяла нощ и плача. Как може да съм толкова безотговорна майка?! Защо не обичам собственото си дете?!”, хлипаше Силвия.
Какво се беше случило с това 25-годишно здраво, жизнерадостно момиче? Заговорих майката на Силвия. Имала две деца. Спомни си, че след раждането на второто се наложило “да се лекува от нерви”. Поговорихме около час, Силвия се успокои. Разбрахме се и двете да ми съдействат, за да изведем младата жена от черната дупка, наречена депресия.


 
 
Терминът “депресия” често се използва в разговорната реч като синоним на “уморена съм”, “нищо не ми се прави”, “чувствам се без сили”. Нормално е всеки човек да има периоди на кризи в настроението, в мотивацията и в желанието за действие. Депресията е психично заболяване, което в повечето случаи не може да премине без лечение, само след разговор със съседката. Родилната депресия е особен вид психично състояние, за което доскоро се смяташе, че се развива веднага след раждането. Проучване на Клаудия Клиер от Медицинския университет във Виена показва, че това състояние обхваща последните дни на бременността и първите дни или седмици след раждането. Изследователката твърди, че причината е рязката промяна в нивата на хормоните прогестерон и естрогени, която настъпва в този период.
Има три вида следродилни разстройства при жените.
 
Родилна тъга
Това е най-лекото, но и най-често срещаното следродилно разстройство. Обикновено се появява при около 50–80% от жените през последната седмица на бременността и първата седмица след раждането. Симптомите са най-изявени в деня след раждането. Родилката е напълно изтощена, страда от анорексия, не може да се концентрира. Често тя е объркана и дезориентирана. Около 50% от майките плачат през първия ден. Близо 80% от тях обаче преживяват и чувство на емоционална приповдигнатост, което изглежда като нормална реакция след раждането. Само при 8% тази приповдигнатост продължава да се засилва в следващите 3 дни до степен на прекомерна приказливост, свръхактивност и възбудимост. Симптомите, които възникват най-често през третия и четвъртия ден, са депресивно настроение, двигателно неспокойство и раздразнителност. Характерна е лабилността на настроението с колебания от депресия до приповдигнатост само за един ден. Родилките често плачат по незначителни поводи, част от тях изпитват чувство на вина и песимизъм относно бъдещето. Повечето случаи започват внезапно и преминават до 3 дни, без да се налага лечение.

 
Постнатална (следродилна) депресия
Това състояние се наблюдава при около 10–20% от родилките. За разлика от родилната тъга, следродилната депресия започва по-късно (може да се прояви до 3 месеца след раждането) и има по-удължен ход. Най-често симптомите се развиват около 2 седмици след като жената е родила. Обикновено тя се чувства потисната, постоянно плаче. Чести прояви са изразена раздразнителност, безапетитие, умора и чувство на изтощение. Понякога майката изпитва и вина или се упреква, че не се грижи достатъчно за бебето. Настроението й често е лабилно, като обикновено вечер се влошава. Жената занемарява не само грижите за детето и дома си, но спира да обръща внимание и на себе си. Външният й вид може да стане неузнаваем – физическото изтощение води до апатия, лоша лична хигиена, липса на желание да стане от леглото. В по-тежките случаи някои жени мислят дори за самоубийство. Ако се открие и лекува навреме, заболяването отшумява в рамките на 6 до 12 месеца.
 
Следродилна психоза
Тази група следродилни разстройства се характеризират с шизофреноподобни симптоми. Те се развиват най-често около 3-ия до 10-ия ден след раждането. Към следродилната психоза се причислява и психотичното разстройство, появило се до 4 седмици след раждането. Симптомите могат да са депресивни или манийни, смесени със симптоми от т.нар. ``първи ранг`` на шизофренията. Често родилката е дезориентирана, с приповдигнато настроение, не се спира на едно място, говори много, предлага една след друга различни идеи, коя от коя по-чудати и необичайни. Мисленето и думите й са объркани, обикновено несвързани и обикновено нямат нищо общо с водения разговор. Понякога пък майката става затворена, занемарява грижите за себе си и детето, спира да се храни, споделя, че вече не й се живее. В тези случаи лекарската намеса трябва да е незабавна и радикална.
 
Корените
Учените смятат, че съществува генетична предразположеност към следродилните разстройства. Рискът е най-голям, когато майката на родилката е страдала от следродилна психоза или когато в семейството има данни за афективни разстройства. Проучване в САЩ, обхващащо 11 833 майки, 10 024 деца на възраст от 3 до 5 години и 8431 бащи, доказва интересен феномен – майчината депресия се отразява негативно върху по-нататъшното емоционално развитие на детето, без значение на пола. При малчугани, чиито майки са страдали от следродилна депресия, се забелязва намалена мотивация за учене. Още по-изненадващ е фактът, че ако бащата е бил депресиран през първите няколко седмици след раждането, вероятността синът да има проблеми с поведението в пубертета нараства с 30%. Учените обясняват, че когато единият от родителите страда от депресия, той се чувства безпомощен, неспособен да се грижи за новороденото. Така през първите няколко седмици от живота си то остава без любов, внимание и адекватни грижи. Това се отразява на поведението му в по-късен етап от развитието на детето.
 
Диана Димитрова
магистър по психология
зам.-директор на Медицинския колеж – Варна