Наскоро срещнах моя позната, станала вече баба, която с голяма радост и гордост ми разказа за своята внучка: “Страхотно бебе е! На 11 месеца е 11 кг, с големи бузки и гривнички по краката и ръцете.”
Бабата беше много щастлива, но този разговор събуди у мен някои мисли.
Когато говорим за затлъстяване, най-често си представяме мъж или жена над средна възраст, с голям корем или ханш, яки ръце и дебели бедра. Проучванията през последното десетилетие обаче показват увеличаване на затлъстяването както при възрастните, така и при децата.


А през ранното детство? Има ли затлъстяване при деца до тригодишна възраст? Та нали всички рекламни бебета са с големи бузки и пухкави крачета?!
В ранната детска възраст не се говори за дебели и за слаби деца. В този период те се възприемат по-скоро като пухкави или не толкова пухкави. По-специално внимание се изисква, ако до третата си година детето все е с наднормено тегло и продължава да се развива така. След тази възраст по вътрешната повърхност на съдовата стена започват да се отлагат мазнини (мастни натрупвания), които отначало са обратими – може да се отмият с кръвния ток, но ако докъм 12-годишна възраст детето продължава да е със свръхтегло, те вече прорастват в съдовата стена и са начало на атероматозни плаки.

Има няколко фактора, които обуславят по-високия риск от наднормено тегло в детската възраст. На първо място, разбира се, е генетичната обусловеност (“дебели” гени в семейството). При слабите родители вероятността да отглеждат дете със затлъстяване е едва 7%. Ако при единия от родителите има такъв проблем, процентът нараства на 40. А ако и двамата родители са пълни, вероятността за детето стига до 80%. Проучвания на осиновени деца показват, че в това отношение те приличат повече на биологичните си родители, отколкото на осиновителите си. Анализът на еднояйчни близнаци, отглеждани в различни семейства, сочи съответна тенденция към напълняване или към по-ниско тегло. Гените играят важна роля, но диетата и начинът на живот също са от голямо значение. Добрата новина е, че генетичната склонност към затлъстяване може да се контролира и коригира.
Известна е максимата, че детето се възпитава през първите седем години, като първите три са решаващи в интелектуално и в психологично отношение. Това са важни години и за формирането на здравословни хранителни навици. Ако детето ги придобие от малко, те ще станат норма за него.
Експертите на Световната здравна организация (СЗО) периодично актуализират схемите на хранене и захранване на малкото дете. Целта е да се оптимизира развитието му. Не са редки обаче и случаите, когато на съвети от страна на педиатъра се реагира с думите: “Е, аз като съм хранена еди как си, пак съм пораснала.”
Повечето специалисти смятат, че в сравнение с хранените със заместител на майчиното мляко кърмените бебета са по-малко застрашени от затлъстяване. Проучвания, сравняващи двете групи, не са потвърдили това. Най-вероятно, защото има и други причини, които водят до затлъстяване – складиращ тип тяло, бавна обмяна на веществата, ленив двигателен режим. При кърмене много по-вероятно е бебето да придобие здравни навици за контрол на апетита – основен фактор за теглото на човек.
При всяко кърмене бебето получава мляко с различно съдържание на мастни киселини. Майката природа е създала този процес така, че в началото, когато бебето е най-гладно, се отделя кърма с по-високо съдържание на протеини и въглехидрати, но бедна на мастни киселини. Ако бебето е много гладно, то продължава да суче, като нивото на мастните киселини в кърмата се увеличава и му дава сигнал, че е време да свършва, защото коремчето му е пълно. То получава усещане за ситост. Когато кърменото бебе по-скоро е жадно, отколкото гладно, или просто иска да се успокои, то суче само от нискокалоричното мляко. По този начин бебето само регулира приема на мастни киселини според индивидуалните си нужди.
Хранените със заместител на майчината кърма бебета получават винаги едно и също мляко независимо дали са гладни, жадни или имат нужда от успокояване. Докато кърмените бебета свързват успокояването с мама, хранените със заместител свързват този процес с храната. А тези асоциации се запазват в съзнанието за цял живот.
Съдържанието на мастни киселини в кърмата се променя и с растежа на детето. От пълномаслено то става нискомаслено през втората половина на първата година след раждането – още един признак, че Майката природа предпочита по-слабия силует. Показателни са данните от едно проучване в Калифорнийския университет в Дейвис. Кърмените бебета и хранените със заместител растат приблизително еднакво през първите шест месеца. Между 4-ия и 6-ия месец хранените със заместител бебета обаче наддават по-бързо. След 6-ия месец кърмените бебета растат повече на височина, отколкото на тегло (“бананови” бебета), за разлика от хранените със заместител, които наддават повече на тегло, отколкото на ръст (“бебета ябълки”). Хранените със заместител на кърма обикновено се захранват по-рано и започват да наддават повече на тегло, отколкото на височина, което предполага ранна тенденция към напълняване.
През първата година от живота си детето утроява теглото си при раждането, като най-голямо е наддаването през първите три месеца. Пак през тази година бебето увеличава ръста от раждането си с 25 см.
Новите препоръки на СЗО са до 6-ия месец бебето да е само на кърма, даже без вода. Идеята е, че колкото по-дълго се изчака с внасянето на твърда храна, толкова повече намалява рискът бебето да затлъстее, особено при деца с генетична предразположеност. При захранването трябва да се предпочитат зеленчуковите пред плодовите пюрета, пълнозърнестата пред сладката каша.
СЗО препоръчва и по-късно включване в менюто на плодови и зеленчукови сокове. Готовите сокове съдържат почти толкова калории, колкото и заместителите на кърма.
Бебето е склонно да изпие голямо количество сок, а това може да стане причина за натрупване на излишни килограми. Дневното количество сок не бива да надвишава нормите – за малките кърмачета 2 х 15 мл, а за по-големите 2 х 30 мл. Двигателната активност е важен фактор за предотвратяване на затлъстяването както при възрастните, така и при кърмачетата. Повечето бебета, когато са будни, непрекъснато са в движение. Има и такива, които предпочитат само да съзерцават околния свят. Те обичат да лежат и да наблюдават, вместо да се движат и да пълзят. Колкото бебето е по-пухкаво, толкова по-малко обича физическите занимания. Такова дете трябва активно да се стимулира към повече двигателни упражнения. Например сега на детския пазар се продават т.нар. бебе бънджи, които носят радост на всяко дете и в същото време не ангажират майката.
Кой е по-големият виновник – обездвижването или затлъстяването? Този въпрос напомня за яйцето и кокошката. Установено е, че неактивните деца са неактивни от бебета. При децата, които се хранят нормално, но имат спокоен темперамент, рискът да натрупат излишни килограми е по-голям. Активното бебе, дори да приема повече калории, е малко вероятно да стане дебело. Колкото по-обездвижено е детето, толкова по-закръглено ще става. А естествената последица от това ще е още по-малката вероятност то да се увлече по двигателната активност.
Стомахчето на бебето е с размера на неговото юмруче. Затова то се храни често (през три часа) и по малко
Не всеки плач означава молба за храна. Нощните хранения вече все повече се отричат от експертите. Към храненето трябва да се подхожда, като се спазва биологичният ритъм на организма. Децата, хранени със заместител на майчината кърма, са по-предразположени към наднормено тегло. Тази зависимост не е заложена в състава на млеката – те не са създадени с цел от тях да се наддава. Всичко е въпрос на дозировка. Педиатърът и семейният лекар трябва да следят и да контролират количеството и честотата на приемите, както и начина на приготвяне на млякото.