Има конфликти между родители и деца, които редовно водят до скандали. Предлагаме ви пет типични примера и съветите на педагога как да избягвате битките за надмощие.

Ситуация № 1
Детето е като живак. Още щом легне в креватчето и го целунете за “Лека нощ”, му хрумват куп идеи, които прогонват съня му: “Пие ми се вода”, “Пишка ми се...”, “Мечо не е ял”... Завивката вече е отметната.


С разумни аргументи от рода на “И мечо вече иска да спи” или “Ако не заспиш, утре няма да ходим на разходка”, вие едва ли ще постигнете успех. Най-вероятно след думите ви ще последват сълзите.
Какво да правите. Макар че не могат още да го изразяват, децата се страхуват от прехода ден–нощ. Детето има чувството, че в тъмното е съвсем безпомощно. Понякога се страхува и от кошмари. Ако в такъв момент вие реагирате нервно, несигурността на детето ще се засили.

Създайте заедно с малчугана “вълшебна пръчка”, която да го пази през нощта от чудовища и призраци. За целта може да увиете една пръчка с пъстра хартия, да изрисувате върху нея картинки с туш или да я украсите с разноцветни панделки за подаръци. Този спасител винаги трябва да е на нощното шкафче, за да може детето да прогонва през нощта лошите вещици или страшните животни.
Повярвайте, че такава положителна полухипноза помага повече от всякакви словесни успокоения и уверения, че нищо не заплашва детето.

Ситуация № 2
Обидните думи имат особен чар за децата. В детската градина по-големите израстват в очите на по-малките, когато си разменят думи от рода на ”тъпак”. Защо се харесват? Тези думи са забранени и който ги употребява, е смел, голям, супер. Най-сполучливите от чутите обиди после се изпробват вкъщи, което обикновено вбесява родителите и води до дълги поучения защо не трябва да се говорят такива думи.
Какво да правите. Колкото повече се ядосвате на неприличните изрази и им обръщате внимание, толкова те ще стават по-интересни за детето. То разбира, че така привлича вниманието върху себе си. Може би това желание идва, защото то усеща, че е безпомощно, не умее да върши много неща. Обидните думи му изглеждат много добро средство да преодолее липсата на други умения.
В такава ситуация най-добре е да проявявате хладнокръвие. Може би следните мисли ще ви помогнат:
Обидите рядко се отнасят лично до родителите. Детето по-скоро иска да изпробва границите на моето търпение. Дали ще побеснея от яд? “А пък татко може би ще ме затвори за половин час в стаята, ако му кажа “глупак”?
Може би трябва да съм поласкана, че малчуганът ми изпробва ругатните пред мен. Това означава, че се чувства защитен в мое присъствие. В детската градина при такава словесна престрелка може да се стигне до размяна на шамари, докато при мама и татко ще има само строги думи.
Игнорирайте по възможност обидните думи. Реагирайте с гримаса на отвращение, гледайте строго и произнасяйте звуци, които подсилват отвращението ви към неприличните изрази. Тези звуци се възприемат директно от лимбичната система – зоната на емоциите в мозъка, и въздействат много по-непосредствено, отколкото дългите тиради. Когато детето усети, че думите му предизвикват отвращение, скоро само ще се откаже да ги използва, защото те вече ще са загубили очарованието си и за него.

Ситуация № 3
Почти няма ден, в който детето ви да не влиза в спор с някого – “Това е моята лопатка!”, “Искам при баба, не искам на детска градина!” Понякога усмиряването се постига дори с бой. Искат се здрави нерви, за да не избухвате.
Какво да правите. Разправиите между децата в семейството най-често са изпитание за благоразположението на мама или на татко. Кого ще защити мама? Кого обича татко повече? В никакъв случай не участвайте в тази игра, колкото и зле да се отразява това на нервите ви. Реагирайте изненадващо! Децата разчитат, че най-късно до 10 минути родителите ще дойдат, за да потушат спора. Разбира се, едва ли ще можете изцяло да го игнорирате, особено при 3–4-годишни деца, които са особено свадливи. Опитайте се да възложите помирението на децата.
Обяснете им, че знаете, че те могат да се сдобрят, когато искат. Както е било предния ден, когато са се разбрали кой ще играе първо с полицейската кола. Така ще се измъкнете от ролята на съдия, в която родителите влизат почти ежедневно, и то не твърде педагогично.

Ситуация № 4
За децата е голямо забавление да ровят в чинията с яденето, да навиват спагети на пръстите си, да правят дупки в картофеното пюре, да размазват с лъжица зеленчука, картофите и соса върху масата или върху дрехите си – всичко това ги развеселява. Такова поведение е истинско изпитание за търпението на родители, които в детството си много са слушали, че с яденето не се играе.
Какво да правите. До 3-4-годишната възраст играта с яденето е важна за децата. Смачкването на топче от хляб или разтрошаването на сухар е вълнуващо преживяване. Разлагайки света на съставните му части, детето се мъчи да разбере как той функционира.
Вие много добре знаете колко меко е картофеното пюре, колко студен е сладоледът, мокра супата, лепкав шоколадът... Детето трябва отново и отново да изпробва, за да го осъзнае. Проучване показва, че едва след 56-кратно палене и гасене на лампата детето разбира, че от това зависи дали в стаята е светло, или тъмно. На следващия ден обаче вече може да е забравило този извод и трябва отново да поднови опитите....
Не е лесно да сте във възторг от игрите с храната на масата. Пробвайте да въведете един ден от седмицата, в който разрешавайте яденето да се подложи на проучване. За целта постелете на масата мушама, облечете себе си и детето със защитни дрехи, които лесно се перат и... пълен напред! В този специален ден позволете на детето да се храни с пръсти и да прави пюре от няколко вида продукти. Разбира се, намесете се, ако нещата излязат от контрол – стените, прозорците и мебелите не бива да се жертват.

Ситуация № 5
Класически сюжет в ранна сутрин – близо до детската градина сълзите вече се търкалят по бузите, ръчичките се протягат нагоре: “Искам с мама!”
Какво да правите. Постъпването в детската градина е преломен момент за цялото семейство. Родителите трябва да се научат да се отделят от детето, а детето – да прекарва част от деня без родителите. За това е нужно време, което често липсва. Мама и татко бързат да не закъснеят за работа и нямат време за дълги ритуали при сбогуването. Въпреки това постарайте се да отделяте половин час, за да можете да оставите детето на спокойствие в детската градина.
Ако плачът сутрин е непоносим, опитайте да дадете на малчугана назаем някой предмет, който за него е особено привлекателен (например ключодържател, часовник – задължително да е безопасен!). “Ще го пазиш ли, докато дойда следобед да те взема?” Този въпрос ще отвлече вниманието от сутрешното хленчене. От една страна, защото времето вече изглежда по-поносимо, когато е поставено в рамки, а от друга – всяко дете е гордо, когато поема отговорност и му гласуват доверие. Това го прави силно и повишава самочувствието му.