Продължение от брой 271

Игрите, подходящи за деца на възраст 12–18 месеца.

На първо място е важно да знаете, че всяко дете се развива със свой собствен темп – някои по-бързо, други по-бавно. Някои деца „пропускат” периода на пълзене и директно прохождат, а други дълго пълзят и гукат. С каквито и темпове да се развива вашето малко съкровище, то е прекрасно такова, каквото е! Ето няколко идеи, с които можете да играете заедно и да му помагате да развива своите физически качества и умения.

Развитие на грубата моторика

Около първата годинка детето вече е проходило и започва активно да опознава света и собствените си възможности. Отидете на широко, открито пространство и позволете на детето да походи и да се затича. Щом придобие увереност в това, го окуражавайте да ходи назад и настрани, а също така да върви нагоре и надолу по наклонена повърхност – дъска или рампа. Всичко това развива грубата моторика и е много забавно за малките деца.

Вкъщи може да предложите на мъничето си да играе с големи кутии или кашони, в които да влиза и излиза. Няма да забравя първия рожден ден на дъщеря ми – бързо разкъса опаковъчната хартия, извади подаръка от кутията му... и влезе вътре. Беше толкова щастлива! Зарекох се, че на втория й рожден ден ще й подаря по-голяма... кутия. Когато се крие в тесни пространства (включително зад врати и в ниши между стените), детето затвърждава представата за собственото си тяло в пространството и се учи да преодолява препятствия, като прескача стените на кашоните. Назовавайте всичко, което правите с детето, включително думите за действия „влизаш-излизаш, вътре-вън”, за да обогатявате речника на детето.

Развитие на фината моторика

Давайте достатъчно време на детето си, когато му предлагате нови дейности, развиващи фината моторика. Идеи за такива игри биха могли да бъдат поставяне на лъжици в чаша, драскане с моливи и пастели и игри с големи конструктори и пъзели и въобще всичко, което изисква използването на пръстите на ръцете. Тези игри създават специфични връзки в мозъка и въздействат на развитието на интелекта и проговарянето.

Решаване на задачи

Предлагайте игри и играчки с инструменти – те чудесно стимулират мисленето на детето ви и ще са полезни в решаването на задачи. Когато си играете у дома, търкулнете топка под някоя ниска мебел. Напътствайте само с думи детето да я вземе. Сложете наблизо пръчка или линийка, с която детето да достигне топката само. Нека детето се бори известно време, за да се справи самостоятелно. Напътствайте го как да го направи, но не го правете вместо него. През деня ще изникват ситуации, с които детето ще трябва да се справя само. Оставяйте го само да се опитва да разрешава проблемите. По този начин се развива гъвкавостта на мисленето. Когато се затруднява, вашето окуражаване ще помогне за мотивацията на детето. А щом успее – споделете бурно радостта му и го похвалете!

Експериментирайте с дейности, които водят до резултат. Покажете на детето как да натисне ключа, за да светне лампата, и как да позвъни на звънеца на входната врата. Винаги определяйте действията с думи „Ти натисни звънеца”. Огледайте се наоколо – има ли около вас предмети за действие-последствие? Такива могат да бъдат различни предмети от бита, кухненски уреди, будилник, бутони играчки и играчки с лостове. С този тип игри учите мъника, че има силата да прави нещата да се случват и изграждате у него автономност и самостоятелност.

Около първата година повечето деца започват да играят на „преструване”, което всъщност представлява имитиране. Мотивирайте детето си да ви имитира. Това е преход към игрите „наужким”, които ще започнат скоро. Запомнете, че вие давате на децата си моделите, по които те после ще действат! Вие и вашият пример, а не вашите думи. Ако вие пиете кафето си със стърчаща лъжичка от чашата, не се учудвайте, че и детето ви играе на „Рожден ден” с Мечо и пие чая си от пластмасовата малка чашка със стърчаща лъжичка.

От голямо значение е да се водим от силните страни и от интересите на децата. Например дете, което има страх да не падне, не бихме стимулирали да бяга и да се състезава, да кара колело или тротинетка, докато то самото не се почувства уверено да се затича или да експериментира на катерушки и пързалки. Такова дете навярно ще има интереси по-скоро в оцветяването, рисуването, моделирането, апликирането, игрите с конструктори и други дейности, които развиват фината моторика. Важно е да се водим от дейностите, които детето предпочита, и въз основа на съвместната игра да градим доверие и авторитет. Едва когато детето само достигне до момента, в който се е наситило на определена дейност, можем да предложим нещо ново (или такова, за което предполагаме, че няма да му допадне много), като отново включим елемент от познатите игри, в които детето се чувства сигурно и успешно.

Текст: Димана Митева-Найденова, психолог, Карин дом, тел. 0886 191 11