Продължение от предния брой…

Изучаването на деца с ДЦП показва, че задръжките в развитието им започват още в първата седмица след раждането. Наблюдават се отклонения в двигателното, речевото и сензорното им развитие.

Практическа част

Логопедичните занимания се провеждат индивидуално с продължителност 25–30 мин, като особено внимание се отделя на създаването на положителна емоционална среда, както и на включването на самото дете при изпълнението на упражненията и игрите. Освен това логопедичните занимания са съпроводени с речеви инструкции и коментари, включват се и специални задачи за разбиране на речевите инструкции в конкретни ситуации.

Слух и зрение

Необходимо условие за разбирането на речта e правилното функциониране на зрителния и слуховия анализатор. Наред с нарушеното зрително възприятие при децата с ДЦП се среща и недостатъчно добро слухово възприятие, изразяващо се в несформираност на уменията да се локализира звукът в пространството, което, от една страна, е свързано с двигателната недостатъчност, а от друга – със снижената акустичност на звука. Нарушенията на слуховото възприятие в значителна степен са предпоставка за задръжки в развитието на импресивната страна на речта.

Важен фактор, способстващ формирането на разбирането на речта, е развитието на тактилно-кинестетичния анализатор. Детето запомня по-добре названията на онези предмети, с които то активно манипулира.

На децата се предлага да запомнят названията на ярки играчки, отличаващи се по външен вид, цвят, форма, размер, материал и предизвикващи ориентировъчни реакции. За запаметяване се използват двусрични думи: коте, куче, Лиса, Мечо и др.

Как?

  • Едновременно представете играчката и назовете  дума, обозначаваща названието й.
  • Думата се произнася в момента, когато детето гледа играчката или възрастният я разполага в полезрението на детето. Думата се казва бавно, напевно, с различна интонация.
  • По време на формиране на разбирането на думата от детето се активизира работата на слуховия, зрителния и кожно-мускулния анализатор, докато малкото пасивно изпълнява с играчката различни манипулации (поглаждане, обследване).
  • Играчката се премества на разстояние, не по-голямо от 2 метра от нейното първоначално местоположение и от самото дете, така че то да не може да я види.
  • Обучението на детето да търси играчката протича по пътя на стимулиране на кинестетични усещания, обръщайки главата на детето в различни страни и назовавайки играчката.
  • В хода на проверката за разбиране на думата от детето интонационно думата се отделя от другите думи в проста фраза.
  • Разбирането за названието на играчката от детето се определя по неговите опити да установи нейното място и по обръщането на главата по посока на местоположението й.
  • След като детето е запомнило названието на една играчка, се преминава към формиране на разбиране на наименованието на друга играчка, пространствено отдалечена от първата.

На етапа на доречевото развитие се използват и други методи за развитие на разбирането, като:

  • Запомняне на названията на прости движения: „пляскане с ръце“, „махане за довиждане“, „подаване на ръка“, „знак за отказ“, „движение за поискване и вземане“, и изпълнението на тези движения след словесна инструкция.
  • Игри с пръсти.
  • Умения след словесна инструкция (проста) да намери предмет или играчка.
  • Намиране на играчка сред предмети или други играчки.
  • Запомняне названието на предмети от обкръжаващата среда.
  • Формиране на обобщаващо понятие, напр. „куче“ – гумено, пластмасово, плюшено, надуваемо, изобразено на картинка, т.е. една дума, с която са обозначени предмети с различна форма, големина, цвят и материал, от който са изработени, но еднакви по един съществен признак.
  • Избор на играчка по молба от възрастен и изпълнение с нея на различни действия, които детето знае, като в случай на необходимост се помага на детето да изпълни задачата.

В процеса на развитие на разбирането се започва с тези предмети, върху които детето е съсредоточило вниманието си, и с тези действия, които го привличат.

Пример за формиране на разбиране на инструкцията „Дай ръка!“

Протягаме ръка към детето и го молим да си подаде ръката. Вземаме неговата ръка. Хващаме я, поставяме я в нашата, галим я, разтърсваме я леко, почукваме я, следейки нашите действия да се харесват на детето. След това освобождаваме ръката му. Изпълняваме тези действия няколко пъти подред. След известно време произнасяме като молба към детето инструкцията „Дай ръка!“ и би следвало то да протегне ръчичка. В тежките случаи, когато има силно изразено двигателно поражение, детето прави опити за даденото движение, което свидетелства, че то е разбрало инструкцията. По този начин се усвояват названията и на други движения и действия.

Запомнете

Заниманията за развиване на разбирането на речта се провеждат в определена последователност в зависимост от възрастта на детето и нивото на импресивната му реч, но всеки ден с продължителност от 5 до 6 минути.